Привет! Вие отворихте документа "Всеобщият Баща"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

    Всеобщият Баща - Любящият Всички Духовен Баща

   (1:0.1)  Всеобщият Баща е Богът на цялото творение, Първият Източник и Център на всички неща и същества. Мислете за Бога преди всичко като за създател, след това като за властващ и едва след това като за безкраен вседържител. Истината за Всеобщия Баща започва да се открива на човечеството с думите на пророка: „Един си ти, Боже, и няма друг. От Теб са сътворени небесата и небесата на небесата с цялото им войнство; Ти ги пазиш и властваш над тях. От Божиите Синове са създадени вселените. Създателят се покрива със светлина като с риза и простира небесата като тъкан.” Само представата за Всеобщия Баща - един Бог вместо много, позволи на смъртния човек да осмисли Отеца като божествен създател и безкраен властелин.

   (1:2.1)  Бог е основната реалност в духовния свят; Бог е източникът на истина в сферите на разума; Бог покрива със себе си всичко, което е в материалните светове. За всички разумни създания Бог е личност, а за Вселената на вселените той е Първият Източник и Център на вечната реалност. Бог не прилича нито на човек, нито на машина. Първият Баща е универсален Дух, вечна истина, безкрайна реалност и бащинска личност.

   (2:6.2)  Религията предполага, че свръхсветът на Духа знае за основните духовни нужди на човешкия свят и откликва на тях. Еволюционната религия може да стане етическа, но религията става истински и духовно нравствена само чрез откровение. Древната представа за Бога като за Божество с царски морал е била издигната от Иисус до това проникновено-трогателно ниво на дълбока семейна нравственост, присъща на отношенията между родителя и детето, по-нежни и по-прекрасни от които няма в целия опит на смъртните.

   (4:4.5)  Абсолютността на Бога пронизва всичките седем нива на космическа реалност. И цялата му абсолютна същност е подчинена на взаимоотношенията на Създателя със семейството на неговите космически създания. Тринитарното правосъдие във вселената на вселените може да се характеризира с точност, но във всички свои взаимоотношения с обширното семейство на създанията на времето Бог на вселените действа под влиянието на божественото чувство. Като общо и въобще - завинаги, безкрайният Бог е Баща. От всички възможни и правомерни названия на Бога на цялото творение аз получих задачата да го опиша като Всеобщия Баща.

   (4:4.6)  В Бога-Баща доброволните действия не се управляват със сила и не се определят само чрез единия интелект; божествената личност се определя като заключена в духа и се проявява по отношение на вселените като любов. Затова във всички свои взаимоотношения с личностните създания на вселените Първият Източник и Център винаги и последователно е любящ Баща. Бог е Баща във върховния смисъл на тази дума. Неговата вечна мотивация е съвършеният идеализъм на божествената любов и тази нежна същност най-ярко проявява себе си и получава най-висше удовлетворение, когато обича и е обичана.

   (56:4.4)  Макар че за вселените и във вселените Бог е всичко това, което описахме, при все това за вас и за всички богопознаващи създания той е един - ваш Баща и техен Баща. За личностите Бог не може да бъде множествен. Бог е баща за всяко от своите създания и в буквален смисъл е невъзможно някое дете да има повече от един баща.

   (188:5.1)  Кръстът на Иисус в пълна степен изобразява висшата самоотвержена любов на истински пастир даже към недостойните членове на своето стадо. Той навеки превежда всички взаимоотношения на Бога и човека на семейна основа. Бог е Бащата, човекът е Негов син. Централната истина във вселенските отношения между Създателя и създанието става любовта - любовта на бащата към своя син, а не правосъдието на царя, търсещ удовлетворения в страданията и наказването на порочните поданици.

   (196:3.35)  Осъзнаването на Бога е еквивалентно на интеграция на своето “аз” във вселената, и то на най-високите вселенски нива на духовната реалност. Само духовното съдържание на всяка ценност остава нетленно, а значи всичко това истинско, прекрасно и благо, което го има в човешкия опит, не може да загине. Ако човекът не избере пътя на спасението, то вечният Настройчик съхранява тези реалности родени в любовта и възпитани в служенето. И всички те са част от Всеобщия Баща. Отецът е живата любов и този живот на Бащата е заключен в неговите Синове. И духът на Бащата пребивава в синовете на неговите Синове - смъртните хора. В крайна сметка, идеята за Бащата, както и преди, си остава най-висшата представа на човека за Бога.

 

   Доказателство за Бога

   (1:2.7)  Съществуването на Бога не може да бъде доказано чрез научен експеримент или чрез логически умозаключения. Съществуването му може да бъде осмислено само в сферата на човешкия опит; при все това истинската представа за реалността на Бога е приемлива за логиката, вероятно за философията, принципна за религията и неотделима от всяка надежда за придобиване на вечен живот от личността.

   (102:1.5)  Бог е толкова всецяло реален и абсолютен, че никой материален признак или демонстрация на така нареченото чудо не могат да служат като потвърждение на неговата реалност. Ние винаги ще Го познаваме затова, защото Му се доверяваме и нашата вяра в Него е изцяло основана на нашето лично участие в божествените проявления на неговата безкрайна реалност.

   (196:3.21)  Независимо от своята абсолютна субективност съвършеният трансцедентален опит на любовта - да обичаш и да бъдеш любим, не е психическа илюзия. В представите на човека единствената свързана със смъртните същества истински божествена и обективна реалност - Настройчикът на Съзнанието, действа изключително като субективен феномен. Общуването на човека с висшата обективна реалност, Бога, става само посредством чисто субективния опит на познаване на Бога, поклонението пред него, осъзнаването на своя статут на син Божий.

 

   Бог - божественото присъстствие в човешкия разум

   (3:1.4)  Създанието не само съществува в Бога, но и Бог живее в създанието. „Ние познаваме, че пребиваваме в него, доколкото той живее в нас; той ни е дал своя дух. Този дар на Райския Баща е неизменен спътник на човека.“ „Той е вездесъщ и всепроникващ Бог.“ „Духът на предвечния Баща се таи в съзнанието на всяко смъртно дете.“ „Човек тръгва да търси другар, докато същият този другар живее в неговото собствено сърце.“ „Истинският Бог не е далеч от нас; той е част от нас; неговият дух говори в нас.“ „Бащата живее в детето. Бог е винаги с нас. Той е духът, водещ ни по вечния път.“

   (12:7.13)  Въпреки че Райският Баща действа чрез своите божествени създатели и своите сътворени деца, той също така поддържа с вас най-съкровена връзка - връзка толкова възвишена, така изключително лична, че излиза извън пределите даже на моето разбиране: тайнственото общуване на частицата на Отеца с човешката душа и със смъртния разум - нейната фактическа обител. Знаейки за тези божествени дарове това, което ви е известно, вие следователно знаете, че Отецът е тясно свързан не само със своите божествени сътрудници, но също така и със своите еволюиращи смъртни деца на времето. Наистина, Отецът обитава Рая, но неговото божествено присъствие обитава в умовете на хората.

   (12:7.12)  Остава тайна как Бог, Който е изключително личностно самоосъзнаващо се Същество с постоянно местообитаване, присъства лично в такава обширна вселена, поддържайки лична връзка практически с безкраен брой същества. Това, че подобно явление е тайна, излизаща отвъд пределите на човешкото разбиране, не трябва ни най-малко да намалява вашата вяра. Не позволявайте на величината на безкрайността, на необятността на вечността и на грандиозността и великолепието на Божия образ да ви държат в благоговеен страх, да ви карат да се колебаете или да ви обезкуражават; защото Отецът не е много далеч от нито един от вас; Той пребивава във вас и в Него всички ние в буквалния смисъл на думата се движим, действително живеем и съществуваме.

 

   Бог – това е Личност

   (1:5.7)  Без Бога, без великото и централно лице на Божеството, в цялата необятна вселена на вселените не би имало личности. Бог е личност.

   (1:5.8)  Независимо от това, че Бог е вечна сила, величествено духовно присъствие, трансцендентален идеал и възхитителен дух, макар че той е всичко това и безкрайно повече, при все това той воистина и во веки веков е съвършена личност - Създател, който може да „познае и да бъде познат“, който е способен да „обича и да бъде любим“ и който може да стане наш приятел; от своя страна вие можете да станете известни, подобно на много свои предшественици, като приятели на Бога. Той е реален дух и духовна реалност.

   (1:6.8)  Бог е Дух - духовна личност; човекът също е дух - потенциална духовна личност. Иисус Назарянин постигна пълното въплъщение на този потенциал на духовната личност в човешкия опит; затова неговият живот, посветен на изпълнението на волята на Отеца, се превръща за човека в най-реалното и идеално разкриване на личността на Бога. Макар постигането на личността на Всеобщия Баща да може да стане само в непосредствения религиозен опит, земният живот на Иисус ни въодушевява със съвършенството на демонстрацията на такова въплъщение и с разкриването на личността на Бога в истинския човешки опит.

 

   Бог е справедлив

   (2:3.1)  Бог е праведен; затова е справедлив. „Праведен е Господ във всички пътища Свои.“ „Аз ненапразно направих всичко, което направих, казва Господ.“. „Наистина, всички Божии Съждения са праведни.“ Създанията на Всеобщия Баща не могат да повлияят на неговото правосъдие със своите действия или постъпки, „тъй като няма в Господа, Бога наш, неправда, нито пристрастие, нито подкупничество“.

   (2:3.2)  „Не се заблуждавайте; Бог не може да бъде излъган, защото каквото посее човек, това и ще пожъне.“ Вярно е, че даже при заслужена жътва на прегрешения божественото правосъдие винаги е смекчено от милосърдие. Безкрайната мъдрост е вечният арбитър на съдбите, определящ мярката на правосъдието и милосърдието за всеки конкретен случай.

   (2:4.3)  Само присъщата безкрайна мъдрост и проницателност позволява на праведния Бог да върши правосъдие и да бъде милосърден едновременно и във всяка ситуация във вселената. Небесният Баща никога не се терзае от противоречиви мнения по отношение на своите вселенски деца; Бог никога не става жертва на антагонизъм в отношенията.

 

   Бог - любящия Баща

   (2:4.2)  На Бог е присъща добротата, за него е естествено състраданието, той е извечно милосърден. И никога не е необходимо някакво въздействие върху Отеца, за да се предизвика неговото милосърдие. Потребността на създаденото същество е напълно достатъчна, за да осигури изобилен поток от нежното милосърдие и спасителната благодат на Отеца. Тъй като Бог знае всичко за своите деца, за него е лесно да им прощава. Колкото по-добре човек разбира своя ближен, толкова по-лесно ще му бъде да му прощава и даже да го обича.

   (2:5.1)  „Бог е любов“, затова единственото лично отношение на Бога към онова, което става във вселените, е неизменна проява на божествена любов. Отецът ни обича толкова, че ни дарява своя живот. „Той повелява на Своето слънце да изгрее и над злите, и над добрите и изпраща дъжд на праведните и на неправедните.“

   (2:5.10)  Но любовта на Бога е разумно и прозорливо родителско чувство. Божествената любов се проявява в единството и взаимодействието с божествената мъдрост и всички останали безкрайни качества на съвършената природа на Всеобщия Баща. Бог е любов, но любовта не е Бог.

 

  Бог не се гневи и не е ревнив

   (2:6.7)  Бог никога не е гневен, отмъстителен или сърдит. Безусловно, неговата любов често се сдържа от мъдрост, а отказът на милосърдие е обусловен от безпристрастност. Неговата любов към праведността не може да не се изразява в едновременно отвращение към греха. Отецът не е противоречива личност; божественото единство е съвършено. Независимо от вечните индивидуалности на еднородните Богове единството на Райската Троица е абсолютно.

   (2:6.8)  Бог обича грешника и мрази греха: такова твърдение е философски вярно, но Бог е трансцендентална личност, а личностите са способни да обичат и ненавиждат само други личности. Грехът не е личност. Бог обича грешника като личностна (потенциално вечна) реалност, докато по отношение на греха Бог не изпитва личностно отношение, тъй като грехът не е духовна реалност; той не е личностен; затова само правосъдието на Бога взема под внимание съществуването на греха. Божията любов спасява грешника; законът Божий унищожава греха. Отношението на божествената природа очевидно се изменя, ако грешникът изцяло се обедини с греха - така както смъртният разум може изцяло да се слее с духовния Настройчик, който пребивава в него. Такъв обединил се с греха смъртен става в своята същност изцяло недуховен (и, следователно, личностно нереален) и в резултат прекратява своето съществуване. Нереалността, даже незавършеността на същността на създанието, не може да съществува вечно във все по-реалната и духовна вселена.

   (2:6.9)  В света на личностите Бог се разкрива като любяща личност; в духовния свят той е личностна любов; в религиозния опит той е и едното, и другото. Изявяването на волята на Бога се определя от любовта. Добродетелта на Бога лежи в основата на божествената свободна воля - всеобщият стремеж да обичаш, да показваш милосърдие, да проявяваш търпение и да извършваш всеопрощение.

   (4:3.2)  Вечният Бог е неспособен на ярост и гняв в човешкия смисъл и разбиране на тези емоции. Тези чувства са жалки и презрени; те едва ли заслужават названието “човешки”, още по-малко пък божествени; и подобни отношения са напълно чужди на съвършената природа и милосърдния характер на Всеобщия Баща.

 

   Бог е Въздесъщ

   (3:0.1)  БОГ присъства навсякъде; Вселенският Баща владее кръга на вечността. Но той управлява в локалните вселени в лицето на своите Райски Синове Създатели, а също така и дарява живот посредством тези Синове. „Бог ни е дарил живот вечен и този живот се съдържа в неговите Синове.“ Божиите СиновеСъздатели са самоизражението на Бога в секторите на времето; то е отправено към децата на планетите, които кръжат в развиващите се вселени на космоса.

   (3:1.1)  Способността на Вселенския Баща да бъде и да присъства навсякъде едновременно съставлява неговата вездесъщност. Само Бог може по едно и също време да бъде на две или много места. Бог присъства едновременно „на небето отгоре и на земята отдолу“; както е възкликнал Псалмопевецът: „Къде да отида от Духа Твой? Къде от Твоето присъствие да се скрия?“

 

   Бог е Всесилен

   (3:2.6)  Вселенският Баща не е преходна сила, непостоянно могъщество или колебаеща се енергия. Могъществото и мъдростта на Отеца са напълно подходящи да се справят с всякакви и всички потребности на вселената. Всички непредвидени ситуации, които възникват в човешкия опит, са предвидени от него и затова неговите реакции на събитията във вселената никога не са отвлечени, а съответстват на повелите на вечната мъдрост и се съгласуват с изискванията на безкрайното отсъждане. Независимо как изглежда отстрани, могъществото на Бога не действа във вселените като сляпа сила.

   (3:2.15)  Могъществото на Бога е неограничено, същността му е божествена, волята - окончателна, атрибутите - безкрайни, мъдростта - вечна, и реалността - абсолютна. Но всички тези черти на Вселенския Баща са обединени в Божеството и са намерили всеобщо изражение в Райската Троица и в Божествените Синове на Троицата. В останалото, извън пределите на Рая и централната вселена Хавона, всичко, отнасящо се към Бога, е ограничено от еволюционното присъствие на Върховния, обусловено от възникващото присъствие на Пределния и координирано от трите екзистенциални Абсолюта - Божеството, Всеобщия и Безусловния. Така присъствието на Бога е ограничено, защото такава е волята на Бога.

 

   Пълномощията на Бога

   (3:6.2)  Пълномощията на Бога са неограничени; това е основополагащ факт на цялото творение. Появата на Вселената не беше неизбежна. Вселената не е случайност, както не е самосъществуваща. Вселената е продукт на творение и вследствие на това изцяло се подчинява на волята на Твореца. Волята Божия е божествена истина, жива любов; поради това усъвършенстващите се създания на еволюиращите вселени се отличават с добродетел - близост до божествеността, и потенциално зло - отдалеченост от божествеността.

   (4:1.4)  Няма предели за силите и личностите, от които може да се възползва Отецът за утвърждаване на своя замисъл и за защита на своите създания. „Вечният Бог е наше убежище, Неговата власт е непреходна.“ „Живеещият в тайната обител на Всевишния ще пребивава в сянката на Всемогъщия.“ „Ето, хранещият ни няма да бездейства или спи.“ „Ние знаем, че всичко става за благото на тези, които обичат Бога“, „защото за праведното следи Божието око и слухът му е насочен към техните молитви“.

   (4:1.6) Всеобщият Баща не се е оттеглил от ръководствата на вселените; Той не е пасивно Божество. Ако Бог би престанал да бъде опора за цялото творение, то незабавно би възникнал всеобщ колапс. Без Бога не би съществувало такова нещо като реалност. В настоящия момент, както и в далечното минало и в безкрайното бъдеще, Бог продължава да бъде всеобща опора. Божествените обятия съдържат в себе си целия кръг на вечността. Вселената не е като навит часовник, настроен да работи определено време, след което да спре; всичко постоянно се обновява. Отецът непрекъснато излъчва енергия, светлина и живот. Делата на Бога са осезаеми, точно както и духовни. „Той се простира над пустотата на северните небеса и окачва земята на нищо.“

 

   Бог е Неизменен

   (4:4.1)  Бог е единственото устойчиво, самодостатъчно и неизменно Същество в цялата вселена на вселените, което няма нищо нито извън себе си, нито освен себе си, нито минало, нито бъдеще. Бог е целенасочена енергия (творчески дух) и абсолютна воля, а те са самосъществуващи и всеобщи.

   (4:4.2)  Тъй като Бог е самосъществуващ, Той е съвършено независим. Самата природа на Бога е несъвместима с изменението. „Аз, Бог, не се променям.“ Бог е неизменен; но едва когато достигнете Рая, вие ще можете макар и само да започнете да разбирате как Бог може да преминава от простота към сложност, от единство към многообразие, от покой към движение, от безкрайност към крайност, от божествено към човешко и от единство към двоичност и троичност. Така Бог е способен да видоизменя проявленията на своята абсолютност, тъй като божествената неизменност не подразбира неподвижност; Бог притежава воля - той е воля.

   (4:4.3)  Бог е единственото същество, което притежава абсолютна независимост; няма предели за неговите космически реакции освен тези, които са установени от самия Него, и актовете на неговата свободна воля са обусловени само от тези божествени качества и съвършени атрибути, които са неотменими от Неговата вечна същност. Затова по отношение на вселената Бог е същество, което олицетворява окончателната добродетел, а също и свободната воля, която е съзидателна безкрайност.

   (12:7.4)  Бог не робува на навици, на безкрайно повторение на своите собствени доброволни действия. Законите на Безкрайния са лишени от конфликтност; всички те са съвършенства, присъщи на непогрешимата му природа; всички те са неоспорими деяния, изразяващи безупречността на неговите решения. Законът е неизменната реакция на безкрайния, съвършен и божествен разум. Всички действия на Бога са волеви независимо от привидната еднаквост. В Бога няма „променливост, нито сянка на промяна“. Но всичко, което може да се каже за Всеобщия Баща, не може да бъде казано със същата сигурност за всяко от Неговите подчинени разумни същества или за неговите еволюиращи създания.

 

   Бог е Достижим

   (5:1.8)  Отецът желае всичките му същества да общуват лично с него. В Рая има място, определено от Отеца, за приемането на всички онези, чийто статут на продължаване на живота и духовна природа правят възможно подобно постижение. Поради това нека вашите философи разберат веднъж завинаги: за всеки от вас и за всички нас приближаването към Бога е възможно, придобиването на Отеца е реално, пътят е отворен; силите на божествената любов, пътищата и средствата за божествено ръководство са обединени, за да се облекчи възхода на всяко достойно разумно същество от всяка вселена към Райското присъствие на Всеобщия Баща.

 

   Бог - Вечната Цел на Човека

   (5:4.2)  Великото и непосредствено предназначение на истинската религия е в установяването на единство в човешкия опит, продължителен покой и дълбока увереност. При примитивния човек даже политеизмът е относително обединение на формиращата се представа за Божеството; политеизмът е монотеизъм в процес на установяване. Рано или късно Бог неизбежно бива разбран като реалността на ценностите, субстанцията на значенията и живота на истината.

   (5:4.3)  Бог не само определя предназначението; той е вечна цел на човека. Цялата нерелигиозна дейност на човека се стреми да склони вселената към изкривяващото служене на себе си; истински религиозният индивид се стреми да обедини „аз“а с вселената, за да посвети дейността на това обединило се „аз“ на служене на вселенското семейство събратя - човешки и свръхчовешки.

 

   Величието на Бога

   (28:6.21)  Величието е синоним на божественост. Бог е във висша степен велик и добродетелен. Величието и добродетелта са неразделими. В Бога те са навеки слети в едно. Буквалната и поразителна илюстрация на тази истина е отразяващата взаимозависимост на Тайната на Величието и Душата на Добродетелта, неспособни да функционират едно без друго.

  (32:4.10)  Бог не е егоцентрична личност; Отецът щедро отдава себе си на своите творения и на своите деца.

 

   Цел на Вечния Бог

   (32:5.2)  Вечната цел на вечния Бог е висш духовен идеал. Събитията на времето и усилията на материалното съществуване са само временна опора - мост, който води до другата страна, до обетованата земя на духовната реалност и небесното битие. Разбира се, за вас, смъртните, не е лесно да постигнете идеята за вечен замисъл; вие сте практически неспособни да осмислите вечността на това, което няма начало и край. Всичко, което на вас ви е познато, е крайно.

 

   Бог - Първата Истина

   (102:6.6)  Бог е първата истина и последният факт, затова цялата истина произлиза от Него, докато всички факти съществуват по отношение на Него. Бог е абсолютната истина. Можеш да познаеш Бога като истина, но за да разбереш - да обясниш Бога, е необходимо да изучиш факта на вселената на вселените.

   (102:6.8)  За науката Бог е възможност, за психологията - желателност, за философията - вероятност, за религията - увереност, действителност на религиозния опит.

 

   Бог е безкраен

   (108:0.2)  Както винаги, безкрайният Бог е изчерпващ и завършен, безкрайно включвайки в Себе Си всичко освен злото и опита на създанията. Бог е неспособен да сгреши; Той е непогрешим. Бог не може емпирично да знае това, което никога не е изпитвал лично; предзнанието на Бога е екзистенциално. Именно затова Духът на Отеца се спуска от Рая, за да може заедно с крайните смъртни да сподели всеки неподправен опит по протежение на възходящия път; именно за сметка на такъв метод екзистенциалният Бог може да стане истински и фактически емпиричен Баща на човека. Безкрайността на вечния Бог обхваща вероятността на крайния опит, който се реализира в служене на частиците-Настройчици, действително споделящи превратностите на жизнения опит на хората.

   (111:5.1)  Изпълняването на волята на Бога е ни повече, ни по-малко изразяване от създанието на желанието да сподели своя вътрешен живот с Бога - със същия този Бог, благодарение на Когото е станал възможен животът на създанието, притежаващ вътрешни значения и ценности.

   (111:5.2)  Подражаването на Бога е ключ към съвършенството; в изпълнението на Неговата воля е тайната на вечния живот и съвършенството, постигано във вечния живот.

 

   Опитът на Бога

   (117:6.9)  Хората твърде често забравят за това, че Бог е най-големият опит в човешкото съществуване. Другите видове опит са ограничени по своя характер и съдържание, но опитът на Бога е ограничен само от способността за постигането му, която създанието притежава, и такъв опит сам по себе си разширява тази способност. Когато хората търсят Бога, те търсят всичко. Когато намират Бога, те са намерили всичко. Търсенето на Бога е безмерно посвещаване на любовта, което влече след себе си поразително откриване на нова, още по-голяма любов, жадуваща да бъде посветена.

 

   Иисус учише за Любящия Отец

   (188:4.8)  Осъзнавайки идеята за Бога като за истински и любящ Отец - единствената представа, на която някога е учил Иисус, - вие трябва да бъдете последователни и веднага решително да се откажете от примитивните представи за Бога като за обиден монарх, суров и всемогъщ управител, основната утеха на когото се заключава в това, да разобличи злодеянията на своите поданици и да следи те да бъдат адекватно наказани, докато някое същество, почти равно на Него самия, не се съгласи доброволно да пострада и да умре за тях и вместо тях. Цялата идея за откупа и изкуплението е абсолютно несъвместима с тази представа за Бога, на която учеше и пример за която беше Иисус Назарянин. Безкрайната любов на Бога е първостепенен атрибут на Неговата божествена същност.

   (195:10.4)  “Царството Божие се намира във вас” беше възможно най-великото изявление, направено някога от Иисус след възвестяването на това, че Отецът е жив, любящ Дух