Привет! Вие отворихте документа "Енергията и материята"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

   Превръщането на енергията и материята

(42:4.1) Светлината, топлината, електричеството, магнетизъмът, химизмът и материята по своя произход, природа и предназначение са едно и също, точно както и другите материални реалности, засега все още неоткрити на Урантия.

(42:4.2) Ние не докрай разбираме почти безбройните изменения, на които може да се подлага физическата енергия. В една вселена тя се проявява под формата на светлина, в друга - като светлина и топлина, в трета - под формата на неизвестни на Урантия форми на енергия; в продължение на милиони и милиони години тя може да се появява под формата на активна, нарастваща електрическа енергия или магнетизъм; а още по-късно, в една от последващите вселени, тя може отново да стане една от формите на променлива материя, която, претърпявайки редица метаморфози, изчезва (външно, физически) в един от огромните катаклизми в реалиите. А след това, след безброй епохи и безкрайни скитания по безбройните вселени, тази енергия може отново да се прояви, нееднократно изменяйки своята форма и потенциал; и така продължават тези видоизменения в продължение на сменящите се епохи в неизброимите реалии. Така материята неотклонно се движи напред, претърпявайки преобразуване във времето, но неизменно завъртайки се по кръга на вечността; даже ако в течение на продължително време нещо препятства завръщането на материята към нейния източник, тя неизменно реагира на него и продължава своя път, предопределен от Безкрайната Личност, която я е изпратила.

(42:4.3)  Енергийните центрове и техните партньори имат най-непосредствено отношение към привеждането на ултиматона в орбитите и въртенето на електрона. Тези уникални същества контролират и съединяват енергията благодарение на своето умело боравене с основните единици материализирана енергия- ултиматоните. Те се разпореждат с енергията, циркулираща в това първично състояние. В сътрудничество с физическите регулатори те са способни ефективно да контролират и направляват енергията, даже след като тя премине на електрическо ниво - така наричаният електронен стадий. Но мащабът на техните действия изключително се стеснява, когато електронно организираната енергия попада във водовъртежа на атомните системи. След подобна материализация тези енергии се оказват в пълна зависимост от силата на притегляне на линейната гравитация.

 (42:4.4)  Гравитацията оказва позитивно въздействие върху силовите трасета и енергийните канали на енергийните центрове и физическите регулатори, но тези същества притежават само отрицателно отношение към гравитацията, което е проявление на техните антигравитационни свойства.

(42:4.5)  По цялото пространство студът и други фактори участват в съзидателната трансформация на ултиматоните в електрони. Топлината е мярка за електронна активност, докато студът означава просто отсъствие на топлина, относителен енергиен покой - статута на всеобщ силов заряд на пространството, в случай че нито възникващата енергия, нито организираната материя не присъстват и не реагират на гравитацията.

 (42:4.6)  Именно присъствието и действието на гравитацията препятстват появата на теоретическата абсолютна нула, тъй като температурата на междузвездното пространство не е равна на абсолютна нула. В цялото организирано пространство има реагиращи на гравитацията енергийни потоци, силови контури и ултиматонна активност, а също и организиращи електронни енергии. Всъщност пространството не е празно. Така и атмосферата на Урантия става все по-разредена и на височина около четири хиляди и осемстотин километра започва да преминава в обща пространствена материя, обичайна за дадения регион на вселената. В най-близкото празно пространство, известно в Небадон, във всеки кубически инч [16,4 cm3] се наброяват сто ултиматона - еквивалентът на един електрон. Такава разреденост на материята се смята за практически празно пространство.

(42:4.7) Температурата - топлината и студът, са вторият по значение фактор в областта на еволюцията на енергията и материята, отстъпвайки само на гравитацията. Ултиматоните послушно се подчиняват на екстремални температури. Ниските температури са благоприятни за някои форми на електронен строеж и атомно натрупване, докато високите температури опростяват всевъзможните разцепвания на атомите и дезинтеграцията на материята.

 (42:4.8)  Високата температура и налягането, съществуващи при определени състояния в недрата на слънцата, могат да разрушат всички освен най-простите асоциации на материята. По такъв начин високата температура е способна да преодолее гравитационната устойчивост. Но никакви от известните слънчеви температури или налягания не са в състояние да превърнат отново ултиматоните в силова енергия.

(42:4.9)  Пламтящите слънца могат да преобразуват материята в различни видове енергия, докато черните светове и цялото външно пространство са способни да забавят електронната и ултиматонна активност до стадия на превръщане на тези енергии в такава материя, от която са създадени световете. Някои електронни асоциации от закрит тип, точно както и много от асоциациите на ядрената материя, се образуват при изключително ниските температури в откритото пространство и по-късно се увеличават за сметка на обединяването с по-големи натрупвания материализираща енергия.

 (42:4.10)  Във всички тези нескончаеми превръщания на енергия и материя ние сме длъжни да отчитаме въздействието на гравитационно налягане, а също и антигравитационното поведение на ултиматонните енергии при някои състояния, определяни от температурата, скоростта и въртенето. Температурата, енергийните токове, разстоянието и присъствието на живите организатори на силата и управляващите енергията също влияят върху всички преобразуващи явления на енергията и материята.

(42:4.1)   Увеличаването на масата в материята е равно на увеличаването на енергията, разделена на квадрата на скоростта на светлината. В динамично отношение работата, която може да свърши намиращата се в състояние на покой материя, е равна на енергията, загубена за доставката на нейните съставни части от Рая, минус съпротивлението на силите, преодолени при преноса и взаимното притегляне на частите от материята една към друга.

(42:4.12)  За съществуването на доелектронна форма на материята указват двете атомни тегла на оловото. Оловото на изначалната формация тежи малко повече от това, което се получава в процеса на разцепване на урана чрез излъчвания на радия; и тази разлика в атомното тегло представлява действителната загуба на енергия при атомния разпад.

(42:4.13)  В полза на относителната цялост на материята говори и този факт, че енергията може да се поглъща или освобождава само в тези точни количества, които урантийските физици нарекоха кванти. Това мъдро условие, съществуващо в материалните светове, позволява на вселените да функционират успешно.

(42:4.14)  Количеството свързана или освободена енергия при изменение на електроните или други позиции винаги са равни на „кванта“ или кратната на него величина, но колебателното или вълнообразно поведение на такива единици енергия изцяло се определя от размерите на съответните материални структури. Подобни вълнообразни енергийни пулсации 860 пъти превишават диаметъра на ултиматоните, електроните, атомите или другите частици, показващи такива свойства. Нескончаемата бъркотия, съпровождаща наблюденията на вълновата механика над поведението на кванта, се обяснява с налагането на енергийните вълни: два върха могат да се обединят до образуване на връх с двойна височина, докато връх и подножие могат да се съединят, водейки до взаимно изключване.

 

 

   Класификация на материята

(42:3.1) Във всички вселени, с изключение на централната, материята е идентична. Физическите свойства на материята зависят от скоростта на въртене на съставляващите я елементи, от броя и размерите на въртящите се елементи, от тяхното разстояние от ядреното тяло или от пространственото съдържание на материята, както и от присъствието на някои сили, засега все още неоткрити на Урантия.

 

(42:3.2)  В разнообразните слънца, планети и космически тела са представени десет основни вида вещества:

 

(42:3.3)  1. Ултиматонна материя - изначалните физически единици на материалното битие, частиците енергия, от които се образуват електроните.

(42:3.4)  2. Субелектронна материя - стадият на слънчевите свръхгазове, който се характеризира с експлозивно и отблъскващо действие.

(42:3.5)  3. Електронна материя - електрическият стадий на диференциация на материята: електрони, протони и различни други частици, вземащи участие в разнообразния строеж на електронните групи.

(42:3.6)  4. Субатомна материя - материя, широко разпространена в недрата на горещите слънца.

(42:3.7)  5. Деформирани атоми - срещат се в изстиващите слънца и по цялото пространство.

(42:3.8)  6. Йонизирана материя - отделни атоми, лишени от своите външни (химически активни) електрони вследствие електрическа, термична или рентгенова активност, както и под въздействието на разтворители.

(42:3.9)  7. Атомна материя - химичен стадий на организация на елементите, съставните частици на молекулярната, или видима, материя.

(42:3.10) 8. Молекулярен стадий на материята - материята в този вид, в който тя съществува на Урантия в състояние на относително устойчива материализация при обичайни условия.

(42:3.11) 9. Радиоактивна материя - разрушителното свойство и активност на по-тежки елементи в условията на умерено нагряване и отслабено гравитационно налягане.

(42:3.12) 10. Разрушена материя – относително неизменната материя от изстинали или мъртви светила. В действителност материята от този вид не е неизменна; в нея се открива определена ултиматонна - и даже електронна -активност, но тези частици се намират много близо една до друга, а скоростта на тяхното въртене е изключително забавена.

 

(42:3.13)  Посочената по-горе класификация на материята се отнася по-скоро към нейната организация, отколкото към тези форми, в които тя се възприема от създадените същества. Тук също така не се отчитат стадиите на съществуване на енергията, предшестващи възникването на енергия, а също така и вечните

материализации в Рая и в Централната вселена.

 

(42:12.16) [Представено от Могъщ Посланик, изпълняващ своите задължения в Небадон, а също и по молба на Гавраил.]