Привет! Вие отворихте документа "Еволюция, Личност"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

   Еволюция

   (65:0.7)  Еволюцията - на Урантия или отвъд нейните предели, винаги е целенасочена и никога не е случайна.

   (49:1.4)  Еволюцията е правилото на човешкото развитие, но самият процес се различава значително в различните светове.

   (49:1.7)  Процесът на планетарната еволюция се извършва в определен ред и се контролира. Развитието на по-висши организми от по-низши групи на живот не е случайно.

   (65:4.3)  Много особености на човешкия живот служат като убедително свидетелство за това, че феноменът на смъртното съществуване е бил разумно планиран, че органичната еволюция не е само космическа случайност.

   (65:6.5)  Процесът на еволюция на тази планета все още се характеризира с активност и стремеж към адаптация.

   (74:8.5)  Фактът на еволюцията не е съвременно откритие; древните хора разбираха бавния и еволюционен характер на човешкия прогрес.

   (81:1.3)  Еволюцията може да е бавна, но тя е невероятно ефективна.

   (100:3.7)  Еволюцията е космически метод за растеж.

   (105:6.5)  Еволюцията  е творчество във времето.

   (196:3.33)  Не падайте духом. Човешката еволюция продължава и разкриването на Бога пред света - в Иисус и с Негова помощ, се увенчава с успех.

   (102:6.10)  Органичната еволюция е факт; целенасочената, или постепенна, еволюция е истина, правеща състоятелни противоречивите феномени на възходящите постижения на еволюцията. Колкото по-високо стига всеки ученик в своята наука, толкова повече той ще се отказва от теорията на материалистичния факт в полза на космическата истина за преобладаването на Висшия Разум. Материализмът понижава цената на човешкия живот; евангелието на Иисус в огромна степен възвисява и божествено възвеличава всеки смъртен. Смъртното съществуване следва да се представя като очарователен опит от осъзнаването на тази реалност, която се заключава в срещата между възходящото човешко начало и низходящото и спасително божествено начало.

 

 

   Личност – това е...

   (0:5.11)  Личност. Личността на смъртния човек не e нито тяло, нито разум, нито дух; личността не e и душата. Личността е единствената неизменна реалност в опита на създанието, във всичко останало, подложено на постоянно изменение; тя обединява всички останали съвкупни фактори на индивидуалността. Личността е уникален дар на Всеобщия Баща, предназначен за живите и съвкупни видове енергии на материята, разума и духа и запазващ се заедно със съхранението на моронтийната душа.

   (0:5.4)  Личността никога не възниква сама по себе си; тя е дар от Райския Баща. Личността се съвместява с енергията и съществува само в съвкупност с живи енергийни системи; понятието “индивидуалност” може да се асоциира с конфигурациите от неживи енергийни еталони.

   (1:6.1)  Човешката личност е пространствено-времеви образ, сянка, хвърляна от божествената личност на Създателя. Никаква действителност не може адекватно да се постигне чрез изучаване на нейната сянка. Сенките трябва да бъдат интерпретирани от гледна точка на истинската субстанция.

   (9:4.6)  Разумът преобразува духовните ценности в интелектуални значения; волята е способна да оплодотвори значенията на разума и в материалните, и в духовните области. Духовното извисяване до Рая включва един сравнителен и диференциран растеж от гледна точка на духа, разума и енергията. Личността е обединяващото начало на тези компоненти на емпирична индивидуалност.

   (12:5.11)  Човешката личност не просто съпътства пространствено-времевите събития; личността може да бъде и космическата причина за такива събития.

   (112:0.9)  Личността е неизменна сред промените.

   (130:4.6)  Личността е този космически дар, този аспект на вселенската реалност, който е способен да съ-съществува в условията на неограничени изменения и едновременно да запазва своята индивидуалност в самото присъствие на всички такива изменения във вечността.

   (112:0.12)  Личността е уникална, абсолютно уникална: тя е уникална във времето и пространството; тя е уникална във вечността и в Рая; уникална е посветената личност, нейни копия не съществуват; тя е уникална във всеки миг от съществуването; тя е уникална в отношението си към Бога - Той не отдава значение на обществените различия, но не съединява личностите, тъй като те са несъединими - те се асоциират, но не се сумират.

   (112:0.16)  Личността притежава уникално усещане за време, което обаче се отличава от възприемането на времето от разума или духа.

 

   (112:1.1)  Личност се посвещава от Всеобщия Баща на своите създания като потенциална вечна придобивка. Такъв божествен дар е предназначен за функционирането на многобройни нива и в последователни вселенски ситуации - от низшите крайни до висшите абсонитни и чак до границите на абсолютното. Така личността действа в три космически плоскости или в три вселенски фази:

   (112:1.2)  1. Позиционен статут. Личността функционира еднакво ефективно в локалната вселена, свръхвселената и централната вселена.

   (112:1.3)  2. Смислов статут. Личността действа еднакво ефективно на крайно, абсонитно и съединявайки се с абсолютните нива.

   (112:1.4)  3. Ценностен статут. Личността може да бъде емпирически осъзната в сменящите се един друг материални, моронтийни и духовни светове.

 

   (112:1.16)  Личността не може да действа много успешно в изолация. Човекът по своята природа е социално същество; владее го духът на причастността. Буквална истина е: “Никой човек не живее за себе си.”

 

   Личност – това е тайнство

   (5:6.2) Личността е една от неразгаданите тайни на вселените. Ние сме способни да си съставим адекватна представа за тези фактори, които определят различните категории и нива на личността, но не разбираме напълно действителната природа на самата личност. Ние добре си представяме многобройните фактори, които в своята съвкупност съставляват обвивката на човешката личност, но не разбираме докрай природата и значението на подобна крайна личност.

   (5:6.3)  Личността е потенциал, заключен във всички дарени с разум същества: от минималното осъзнаване на себе си до максималното осъзнаване на Бога. Но само разумът не е личност, нито е дух, нито е физическа енергия. Личността е това качество и тази ценност в космическата реалност, които могат да бъдат дарени само от БогаБаща на тези живи системи на асоциирани и координирани видове материална, интелектуална и духовна енергия. Постепенното придобиване също не е личност. Личността може да бъде материална или духовна, но или има личност, или не. Извънличностният никога не постига нивото на личностния, с изключение на случаите на пряко въздействие на Райския Баща.

   (5:6.4)  Даряването на личност е привилегия на Всеобщия Баща - предоставянето на личностен статут на живи енергийни системи и даряването им с атрибути на относително съзидателно съзнание, подчинено на свободната воля. Не съществува личност извън БогаБаща, както не съществува личност без Бога-Баща. Основополагащите атрибути на човешкия „аз“, както и ядрото на човешката личност - абсолютният Настройчик, са дарове на Всеобщия Баща, действащ в своята изцяло лична област на космическа опека.

   (5:6.6)  Способността за превръщане в божествена личност е присъща на доличностния Настройчик; способността за придобиване на човешка личност е потенциално заключена в това, че човекът е дарен с космически разум. Но емпиричната личност на смъртния човек става явна и функционираща реалност, едва след като материалната обвивка на смъртното създание бъде докосната от освобождаващата божественост на Всеобщия Баща, като я пуска да плава по емпиричните морета като самосъзнаваща се, а също и като (относително) самодетерминирана и самосъзидаваща личност. Материалният „аз“ е наистина и безусловно личностен.

 

  Човешката Личност е вечна

   (112:5.2)  Това, което произхожда от Отеца, е така вечно, както и Отецът, и също толкова истинско по отношение на личността, която Бог ви дава по свое собствено доброволно решение, колкото и по отношение на божествения Настройчик на Съзнанието - действителната частица на Бога. Човешката личност е вечна, но по отношение на индивидуалността тя е условна вечна реалност. Появила се по волята на Отеца, личността ще постигне нивото на Божеството, но човекът трябва да реши ще присъства ли той при постигането на такава участ или не. При отсъствие на подобен избор личността постига емпиричното Божество непосредствено, ставайки частица от Висшето Същество. Този цикъл е предопределен, но участието в него на човека е доброволно, лично и емпирично.

 

   Бог - автор на Личността

   (1:5.2)  Бог е много повече, отколкото личността - такава, каквато е тя в човешкото разбиране; той излиза далеч отвъд пределите даже на възможната представа за свръхличност. Но съвършено безполезно е да обсъждаме такова непостижимо понятие като “божествена личност” с материалните създания, чийто предел на представите за реалността на съществото се заключава в идеята и идеала за личност. Най-висшата възможна концепция на Всеобщия Създател при материалното създание се изразява в духовните идеали, присъщи на възвишената представа за божествена личност. Затова, макар че вие вероятно знаете, че Бог трябва да бъде повече, отколкото човешката представа за личност, вие също така добре знаете, че той никак не може да бъде нещо по-малко от вечна, безкрайна, истинска, добродетелна и прекрасна личност.

   (1:5.3)  Бог не се скрива от никое от своите създания. Той е непостижим за толкова много категории същества само затова, защото „живее в светлина, към която нито един смъртен не може да се приближи“. Необятността и великолепието на божествената личност излиза отвъд пределите на разбиране на несъвършения разум на еволюционните смъртни създания. Те „измерват водата с шепата си, Бог с педя измерва вселената“. Той е този, който “седи на кръга на земята, който простира небесата като тъкан и ги разгъва като вселена за живеене“. „Вдигнете очите си на висотата на небесата и вижте кой е сътворил всичко това, кой държи сметка за световете и ги нарича по име“; и затова е вярно, че „невидимите неща Божии отчасти се разбират чрез творението“.

   (1:5.13)  Личността е не просто атрибут на Бога; това е поскоро всеобхватност на съгласуваната безкрайна природа и обединената божествена воля със съвършенство на изразяването, демонстрирано във вечността и всеобщността. Личността във висшия смисъл е откровението на Бога за вселената на вселените.

   (3:1.2)  „Аз съм Бог, Който е и близо, и далеч - казва Господ. - Не изпълвам ли Аз небето и земята?“ Всеобщият Отец непрестанно присъства на всички места, във всяко сърце в своето обширно творение. Той е „пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко“ и „Който произвежда всичко във всичко“; и повече от това: понятието за неговата личност е такова, че „небето (вселената) и небето на небесата (вселената на вселените) не могат да Го вместят“. „Буквално вярно е, че Бог е всичко и във всичко.“. Но дори това не е целият Бог. Та нали Безкрайният може да бъде окончателно разкрит само в безкрайност; причината никога не може да бъде докрай разбрана чрез анализ на следствията; живият Бог е неизмеримо по-голям от простата съвкупност на това, което е било създадено в резултат от съзидателните актове на неговата от нищо нескована свободна воля.

   (4:4.6)  В Бога-Баща доброволните действия не се управляват със сила и не се определят само чрез единия интелект; божествената личност се определя като заключена в духа и се проявява по отношение на вселените като любов. Затова във всички свои взаимоотношения с личностните създания на вселените Първият Източник и Център винаги и последователно е любящ Баща. Бог е Баща във върховния смисъл на тази дума. Неговата вечна мотивация е съвършеният идеализъм на божествената любов и тази нежна същност най-ярко проявява себе си и получава най-висше удовлетворение, когато обича и е обичана.

   (56:1.4)  Чистата енергия е предшественица на всички относителни, недуховни функционални реалности, докато чистият дух е потенциал на божественото и направляващо свръхръководство на всички основни енергийни системи. И тези две реалности, в цялото им разнообразие, проявявано по цялото пространство и наблюдаемо в движенията на времето, са съсредоточени в лицето на Райския Баща. В него те представляват единно цяло, те трябва да се обединят, защото Бог е един. Личността на Отеца е абсолютно обединена.

 

   Личността умира заради порока

   (2:3.4)  След окончателното потвърждаване на решението обединилото се с порока същество мигновено прекратява своето съществуване, става, сякаш никога не е съществувало. Възраждането е невъзможно; подобна участ е неизменна и вечна. Принадлежалите на индивида елементи жива енергия се разпадат на съставните си части посредством трансформация на времето и видоизменение на пространството и се превръщат в този космически потенциал, от който някога са възникнали. Що се отнася до личността на злодея, то тя бива лишена от възможността да се спаси вследствие неспособността на създанието да направи такъв избор и да вземе такива решения, които биха му осигурили вечен живот. Когато връзката на разума със злото стигне до пълно обединяване с порока, то - след прекратяването на живота и космическото ликвидиране, подобна изолирана личност се поглъща от свръхдушата на творението и става част от развиващия се опит на Висшето Същество. Никога вече тя не става личност; нейната индивидуалност изчезва и става, сякаш никога не я е имало. Ако личността е била обител на Настройчик, то емпиричните духовни ценности се съхраняват в реалността на Настройчика, който продължава да съществува.

 

   Съхранение на Личността

   (5:5.13)  Вечното съхраняване на личността зависи изцяло от избора, направен от смъртния разум, чиито решения определят потенциала за съхраняване на безсмъртната душа. Когато разумът вярва в Бога, а душата го познава, и когато - с помощта на Настройчика, и душата, и разумът жадуват Бога, тогава продължаването на живота е осигурено. Ограничеността на интелекта, недостатъците на образованието, отсъствието на достъп до култура, влошаването на социалния статут и даже незначителността на нравствените критерии на човека поради злощастното отсъствие на благоприятни условия в образователната, културната и социалната сфери не могат да направят непълноценно присъствието на божествения дух в тези нещастни и по човешки оковани, но вярващи индивиди.