Привет! Вие отворихте документа "Материята, разумът и духът"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

   Материята, разумът и духът

(12:8.9)  Макар че смъртният разум едва ли е способен да осмисли седемте нива на относителна космическа реалност, човешкият интелект трябва да е в състояние да осъзнае общия смисъл на трите действащи нива на крайната реалност:

(12:8.10)  1. Материя. Организирана енергия, подложена на въздействието на линейна гравитация, освен в случаите на нейното видоизменение от движението, и обусловена от разума.

(12:8.11)  2. Разум. Организирано съзнание, което не е изцяло подложено на действието на материална гравитация и придобиващо истинска свобода, когато го видоизменя духът.

(12:8.12)  3. Дух. Най-висшата личностна реалност. Истинският дух не се подчинява на физическа гравитация, но евентуално става подбуждащо въздействие за всички формиращи се енергийни системи, притежаващи статут на личност.

(12:8.13)  Целта на съществуване на всички личности е духът; материалните проявления са относителни и космическият разум служи като посредник между тези всеобщи противоположности. Даряването на разум и помощта на духа са функция на обединените лица на Божеството, Безкрайния Дух и Вечния Син. Всеобхватната реалност на Божеството е не просто разум, а одухотворен разум и дух, обединени от личност. Независимо от това абсолютите - както на духовното, така и на предметното, се съединяват в личността на Всеобщия Баща.

(12:8.14)  В Рая нито един от трите вида енергии - физическа, умствена, духовна, не е преобладаващ. В еволюиращия космос енергия-материята доминира във всичко, с изключение на личността, към господството на която - чрез посредничеството на разума, се стреми духът. Духът е основополагаща реалност на личностния опит на всички създания, защото Бог е Дух. Духът не се изменя; поради това във всички взаимоотношения на личността той е трансцендентален по отношение както на разума, така и на материята, които са емпирични променливи в света на постепенните постижения.

(12:8.15)  В космическата еволюция материята става философската сянка, хвърляна от ума в присъствието на духовната светлина на божествено просветления разум, което, обаче, не премахва реалността на материяенергията. Разумът, материята и духът са еднакво реални, но те не са с еднаква стойност за личността при постигането на божественост. Осъзнаването на божествеността е постепенен духовен опит.

 

(12:9.7)  [Представено от Възпитател в Мъдростта, упълномощен от Извечно Древния.]