Привет! Вие отворихте документа "Разум, Грях и Зло, Проблема Свободна Воля"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

Разум

   (111:1.5)  Смъртният разум представлява временна интелектуална система, предоставена на човека за ползване за срока на материалния му живот; използвайки този разум, хората или приемат, или отхвърлят възможността за вечно съществуване. Разумът е практически единствената намираща се на ваше разположение и подчинена на вашата воля част от вселенската реалност и душата - вашето моронтийно “аз” - с точност изобразява плодовете от временните решения, вземани от смъртния “аз”. Отдолу човешкото съзнание меко се опира на електрохимическия механизъм, а отгоре то едва доловимо влиза в съприкосновение със системата на духовно-моронтийната енергия. В течение на своя смъртен живот човек никога не осъзнава напълно нито едната, нито другата система; затова трябва да действа в своя разум, който той осъзнава. Продължаването на живота се осигурява не толкова от това, което разумът разбира, колкото от това, което той се стреми да разбере; духовната индивидуалност се определя не толкова от това, което разумът представлява, колкото от това, което се стреми да стане. Възходът във вселената зависи не толкова от богосъзнанието, колкото от страстния стремеж към Бога. Важно е не толкова това, което сте днес, колкото това, което ставате ден след ден и във вечността.

   (111:1.6)  Разумът е космическият инструмент, от който човешката воля може да извлече дисонансните акорди на - и същата тази човешка воля е способна да изпълни изискани мелодии на отъждествяване с Бога и последващото вечно битие. В крайна сметка посветеният на човека Настройчик е невъзприемчив към злото и е неспособен за греховността, но смъртният разум действително може да изврати, изкриви, направи порочна и безобразна в резултат от греховните интриги извратената и себична човешка воля. По аналогичен начин същият този разум може да бъде направен благороден, прекрасен, истински и добродетелен, действително велик - в съгласие с просветлената от духа воля на богопозналия човек.

   (111:1.7)  Еволюционният разум е напълно устойчив и надежден само тогава, когато проявява себе си в двете крайни форми на космическа интелектуалност - изцяло механична или напълно духовна. Между интелектуалните крайности на чисто механичното управление и истински духовната същност лежи обширната група еволюиращи и възходящи разуми, чиято устойчивост и покой зависят от избора на личността и отъждествяването с духа.

   (0:6.8)  Разумът е феномен, който покрай различните енергийни системи означава присъствие и активност на живата опека; това важи за всички нива на интелекта. В личността разумът е вечен посредник между духа и материята; именно затова вселената се освещава от три вида светлина: материална светлина, интелектуално озарение и духовно светене.

 

 

Грях и Зло

   (148:4.3)  Злото е неосъзнато или непреднамерено нарушаване на божествения закон - волята на Отеца. Злото е също така и мярката за несъвършенството на подчиняването на волята на Отеца.

   (148:4.4)  Грехът е осъзнатото, съзнателно и преднамерено нарушаване на божествения закон, волята на Отеца. Грехът е мярката за нежеланието да се подчиниш на божественото ръководство и духовното управление.

   (148:4.5)  Порокът е умишленото, настойчиво и упорито престъпване на божествения закон, волята на Отеца. Порокът е мярката за продължителното отхвърляне на любвеобилния план на Отеца, насочен към постигането на вечен живот от личността, и милосърдната опека на Сина, чиято цел е спасението.

   (148:4.6)  По своята природа смъртният човек - до възраждането на духа, е подложен на вродени злотворни тенденции, но такива природни несъвършенства на поведението не са нито грях, нито порок. Смъртният човек едва започва своя дълъг възход към съвършенството на Отеца в Рая. Да бъдеш несъвършен или да притежаваш недостатъчни природни способности, не значи да бъдеш греховен. Човекът действително е подложен на злото, но в никаква степен не е дете на лукавия, стига само да не е избрал преднамерено и съзнателно греховни пътища и порочен живот. Злото е присъщо на естествения ред на нещата в този свят, но грехът е съзнателното отношение на метежника - отношение, привнесено в този свят от тези, които са изпаднали от духовния свят в пълна тъмнина.

   (148:5.3)  Но, сине мой, ти трябва да знаеш, че Отецът не причинява на Своите земни деца преднамерени страдания. Човекът си навлича ненужни нещастия поради своя упорит отказ да върви по по-добрите пътища в съгласие с божествената воля. Злото таи в себе си страдания, но много страдания са следствие на греха и порока. В този свят станаха много необичайни неща и не е чудно, че всички мислещи хора изпадат в недоумение, гледайки нещастията и страданията, на които стават свидетели. Но в едно можеш да бъдеш уверен: Отецът не изпраща страданието като своеволно наказание за злосторничество. Свързаните със злото несъвършенства и ограничения са вродени; разплатата за греха е неизбежна; пагубните последствия на порока са необратими. Човекът не бива да вини Бога за тези нещастия, които са естествен резултат от избрания от него живот; човекът не трябва да се оплаква и от тези изпитания, които са присъщи за живота в този свят. Волята на Отеца е в това, смъртният човек упорито и последователно да се труди над подобряването на своето положение на Земята. Разумното усърдие трябва в много да помогне на човека да преодолее своите земни нещастия.

 

 

Проблема Свободна Воля

   (111:4.11)  Проблемът се заключава в следното: ако вътрешният “аз” на човека, притежаващ свободна воля, бива дарен с творчески способности, то ние сме длъжни да признаем, че творчеството на свободната воля включва потенциалната възможност за деструктивна дейност. А когато творчеството е насочено към унищожение, вие се сблъсквате с опустошението, причина за което са злото и грехът - насилие, войни и разрушение. Злото е предубеденост на творчеството, която тласка към дезинтеграция и в крайна сметка - към разрушение. Всеки конфликт е зло в този смисъл, че той подтиска творческата функция на вътрешния живот, явявайки се разновидност на гражданска война в личността.

   (3:5.15)  Възможността за погрешни решения (зло) се превръща в грях едва тогава, когато човешката воля съзнателно приема безнравствено решение и преднамерено му се подчинява.

   (67:1.4)  Съществуват различни възгледи за греха, но от гледна точка на философията на вселената грехът е отношение на личност, която съзнателно се съпротивлява на космическата реалност. Заблуждението може да се разглежда като неправилно разбиране, или изкривяване на реалността. Злото е частично въплъщение или погрешна адаптация на божествената реалност. Грехът е умишлена съпротива на божествената реалност - съзнателно избрана съпротива на духовния прогрес, докато порокът се заключава в открито и упорито пренебрегване на признатата реалност и означава толкова дълбока дезинтеграция на личността, че граничи с космическо безумие.

   (111:6.3)  Проблемът за греха не съществува сам по себе си в крайния свят. Фактът на крайността не означава порочност или греховност. Крайният свят е сътворен от безкрайния Създател - той е дело на ръцете на божествените Синове и затова не може да не бъде добър. Само злоупотребата, изкривяването и извращението, съществуващи в крайния свят, пораждат зло и грях.

   (75:4.3)  Ева се съгласи да участва в съвместяването на доброто и злото. Доброто е претворяването на Божествените планове; грехът е умишлено нарушаване на Божествената воля; зло е невярното претворяване на плановете и неправилното използване на методите, което води до дисхармония във вселената и хаос на планетата.

   (184:2.12)  Само великият и благороден характер е способен, допускайки грешка, да се обърне назад и да я поправи. Когато човекът застане на пътя на заблуждението, твърде често собственият му разум се опитва да оправдае продължаващото движение по този път