Привет! Вие отворихте документа "Произход и същност на Настройчиците на Съзнанието"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

    Произход и същност на Настройчиците на Съзнанието

 (107:0.2)  Настройчиците са реалността на любовта на Отеца, въплътена в душите на хората; те са истинският заключен в смъртния разум залог за вечния път на човека; те представляват същността на усъвършенстваната личност на завършващ човек, предвкусвана във времето с постепенното усвояване на божествения метод, благодарение на който, възхождайки крачка след крачка от една вселена към друга, човек подчинява своя живот на волята на Отеца, докато действително не постигне божественото присъствие на своя Райски Баща.

(107:0.3)  Повелявайки на човека да бъде така съвършен, както е самият Той Бог слезе като Настройчик, за да стане емпиричен партньор на човека в постигането на означената по такъв начин небесна цел. Частицата на Бога, пребиваваща в разума на човека, е абсолютна и безусловна гаранция за това, че човек може да намери Всеобщия Баща в съюз с Божествения Настройчик, който дойде от Бога, за да намери човека и да го превърне в син още по време на живота му в плът.

(107:0.4)  Всеки смъртен, видял Сина-Създател, е видял Всеобщия Баща и в този, в когото пребивава Божественият Настройчик, пребивава и Райският Баща. Всеки смъртен, който осъзнато или неосъзнато следва ръководството на пребиваващия в него Настройчик, живее в съгласие с волята на Бога. Осъзнаването на присъствието на Настройчика е осъзнаване на присъствието на Бога. Вечното сливане на Настройчика с еволюционната душа на човека е фактически опит на вечния съюз с Бога като вселенски партньор на Божеството.

(107:0.5)  Именно Настройчикът пробужда в човека неутолимо желание и постоянен стремеж да стане такъв като Бога, да постигне Рая, където в действителното присъствие на Божеството човек ще може да се покланя на безкрайния източник на божествения дар. Настройчикът е живото присъствие, което непосредствено съединява смъртния син с неговия Райски Баща, притегляйки го все по-близо и по-близо към Отеца. Присъствайки в нас, Настройчикът компенсира, изравнявайки колосалното напрежение на вселената, създадено от разстоянието, отделящо човека от Бога, а също така и степента на частичност на човека в сравнение с всеобщността на вечния Баща.

(107:0.6)  Настройчикът е абсолютна същност на безкрайно същество, заключена в разума на крайното създание - същност, която в зависимост от избора на такъв смъртен е способна в крайна сметка да завърши този временен съюз между Бога и човека и наистина да създаде нов тип същества за нескончаемо вселенско служене. Настройчикът е божествена вселенска реалност, фактическо изразяване на истината за това, че Бог е Баща на човека. Настройчикът е безупречният космически компас на човека, неизменно и безпогрешно обръщащ душата към Бога.

(107:0.7)  В еволюционните светове волевите създания преминават през три общи стадия на развитие: от пристигането на Настройчика до възмъжаването - на Урантия това става на възраст от около двадесет години, Наставниците понякога се наричат Преобразуватели на Съзнанието. След това и чак до настъпването на зрелостта - на приблизително четиридесет години, Тайнствените Наставници се наричат Настройчици на Съзнанието. След достигането на зрелостта и до освобождаването от плът за тях често говорят като за Регулатори на Съзнанието. Тези три стадия на смъртния живот никак не са свързани с трите стадия на прогреса на Настройчика във възпроизвеждането на разума и еволюцията на душата.

(107:1.2)  Независимо от различията в мненията относно метода на посвещаване на Настройчиците на Съзнанието съществува единен възглед за техния произход; всички са съгласни, че те произхождат непосредствено от Всеобщия Баща, Първият Източник и Център. Те не са създадени същества; те са фрагментарни образувания, представляващи фактическото присъствие на безкрайния Бог. Както и техните много на брой неразкрити съюзници, Настройчиците са чиста, с нищо несмесена божественост, безусловни и пълноценни частици на Божеството; те са от Бога и, доколкото ние сме способни да разберем, те са Бог.

(107:1.3)  На нас не ни е известно от кой момент започва тяхното разделно съществуване извън абсолютността на Първия Източник и Център; не знаем и техния брой. Ние почти нищо не знаем за тяхното съществуване до пристигането на планетите на времето и внедряването им в човешкия разум, но от момента на вселяване в разума ние в по-голяма или по-малка степен сме запознати с тяхната космическа еволюция чак до завършека на триединното им предназначение: придобиването на личност чрез сливането си с един от възходящите смъртни, придобиване на личност с разрешението на Всеобщия Баща или освобождаване от известните задания, изпълнявани от Настройчиците на Съзнанието.

(107:1.4)  Макар да не притежаваме достоверни знания, ние при все това предполагаме, че броят на Настройчиците постоянно расте с нарастването на вселените и с увеличаването на количеството кандидати за сливане. Но напълно е възможно да грешим, опитвайки се да присвоим на Настройчиците количествено изражение; както и самият Бог, тези фрагменти на Неговата непостижима природа могат да бъдат екзистенциално безкрайни.

(107:1.5)  Методът на поява на Настройчиците на Съзнанието се отнася към една от неразкритите функции на Всеобщия Баща. Ние имаме основание да предполагаме, че нито един от другите абсолютни партньори на Първия Източник и Център няма никакво отношение към създаването на частиците на Отеца. Настройчиците са буквално и вечно божествени дарове; те са на Бога, от Бога и подобни на Бога.

(107:1.6)  В отношенията си със слелите се с тях създания те демонстрират божествена любов и духовна опека, които изчерпващо потвърждават, че Бог е Дух. Но в допълнение към това трансцендентално служене стават много неща, които никога не са разкривани на смъртните от Урантия. Не докрай разбираме ние и това, което в действителност става, когато Всеобщият Баща отдава Своя частица, на която предстои да стане личност на създание на времето. Възходящото развитие на Райските завършили засега все още не е разкрило всички възможности, заключени в това небесно партньорство между човека и Бога. В крайна сметка частиците от Отеца трябва да са дарът на абсолютния Бог за тези създания, чийто път включва възможността за постигане на Бога като абсолют.

(107:1.7)  Както Всеобщият Баща фрагментира Своето доличностно Божество, така Безкрайният Дух индивидуализира частиците на своя предразумен дух за внедряване и действително сливане с еволюционните души на спасилите се смъртни, отнасящи се към типа сливане с духа. Но Вечният Син по своята природа не се поддава на такава фрагментация; духът на Първородния Син е или всеобхватен, или конкретно-личностен. Създанията, отнасящи се към типа сливане със Сина, се обединяват с индивидуализираните дарове на духа на Синовете-Създатели - децата на Вечния Син.

 

(107:7.8)  [Представено от Единичен Посланик на Орвонтон.]