Привет! Вие отворихте документа "Философия"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

   Философия

 

   Бог и Философията

   (1:2.7)  Съществуването на Бога не може да бъде доказано чрез научен експеримент или чрез логически умозаключения. Съществуването му може да бъде осмислено само в сферата на човешкия опит; при все това истинската представа за реалността на Бога е приемлива за логиката, вероятно за философията, принципна за религията и неотделима от всяка надежда за придобиване на вечен живот от на личността.

   (1:6.2)  За науката Бог е причина, за философията - идея, за религията - личност, даже изпълнен с любов небесен Баща. За учения Бог е изходна сила, за философа - хипотеза на единството, за религиозния човек - жив духовен опит.

   (3:6.3)  Рано или късно всяка религиозна философия достига до понятието “обединено вселенско управление”, “един Бог”.

 

   Истината – това е фактор на Философията на Вселената

   (2:7.2)  Физическите факти са сравнително еднородни, но истината е жив и пластичен фактор на философията на вселената.

   (56:10.10)  Истината е фундамент на науката и философията, представяйки интелектуалната основа на религията. Красотата пробужда за живота, изкуството, музиката и ритмите на целия човешки опит. Добродетелта обхваща смисловото съдържание на етиката, нравствеността и религията - емпиричната жажда за съвършенство.

 

   Съвременната Религия и Философия

   (2:7.9)  Обособеният, нарочен морал на съвременната религия, която е неспособна да задържи привързаността и предаността на много хора на двадесети век, би могла да се възроди, ако в допълнение към своите морални наставления отдава дължимото внимание на истините на науката, философията и духовния опит, а също така и на красотата на физическото творение, обаянието на разумното изкуство и величието на придобиването на истински характер.

   (2:7.10)  Религиозното предизвикателство на тази епоха е отправено към тези далновидни и прогресивни мъже и жени, които, като притежават духовна проницателност и се опират на разширените и безупречно интегрирани съвременни представи за космическата истина, вселенската красота и божествената добродетел, биха се решили да създадат нова и привлекателна за хората философия за живота. Такъв нов и праведен поглед към нравствеността ще привлече всичко хубаво, което е в умовете на хората, и ще ги накара да проявят всичко най-добро, което е в техните души. Истината, красотата и добродетелта са божествени реалности и успоредно с възхода на човека по стълбата на духовния живот тези висши качества на Вечния все повече се координират и обединяват в Бога, който е любов.

   (12:9.5)  Вашата религия се превръща в реална, защото се освобождава от робството на страха и пътя на суеверията. Вашата философия се стреми да се избави от догмите и традициите. Вашата наука е въвлечена във вековната борба между истините и заблудите, стемейки се към освобождаване от оковите на абстракцията, робската привързаност на математиката и относителната слепота на механистическия материализъм.

   (91:2.5)  Когато религията е лишена от личността на Бога, нейните молитви преминават на нивото на теологията и философията.

   (92:7.1)  Религията никога няма да може да стане научен факт. Философията действително е способна да се опира на научна основа, но религията винаги ще бъде или еволюционна, или богооткровена, или тяхното възможно съчетание, каквото е тя в днешния свят.

   (98:2.12)  Религиите можеха в течение на дълго време да съществуват без философска поддръжка, но рядко някоя философия като такава може дълго да се запази без каквото и да е отъждествяване с религията. Философията се съотнася с религията така, както мисленият образ - с действието. Но идеално за човека е това положение, при което философията, религията и науката са слети в изпълнение на смисъла на единно цяло посредством съвместното действие на мъдростта, вярата и опита.

 

   Откровението освещава Философията

   (4:4.7)  В науката Бог е Първопричината; в религията - всеобщият и любящ Баща; във философията - единственото автономно същество, което не зависи от никого, но милосърдно дарява реалност на съществуването на всичко и всички останали. Но необходимо е откровение, за да може да се покаже, че Първопричината на науката и самосъществуващото Единство на философията, е Богът на религията, изпълнен с милосърдие и добродетели и дал обет да осигури на своите земни деца вечно съществуване.

 

   Недостойната Философия

   (4:5.4)  Варварската представа за умиротворяване на разгневения Бог, стремежът да умилостивиш оскърбения Господ, да се сдобиеш с благосклонността на Божеството посредством жертвоприношения, покаяния и кръвопролития олицетворява религия абсолютно незряла и примитивна, философия недостойна за просветителската епоха на науката и истината. За небесните същества и божествените управители, които служат и управляват във вселените, такива вярвания са дълбоко отблъскващи. Да вярваш, предполагаш или учиш, че трябва да бъде пролята невинна кръв, за да завоюваш всевишното разположение или да отблъснеш измисления божествен гняв, е оскърбление за Бога.

 

   Изкуство и философия

   (5:4.4)  Областите от философията и изкуството се вклиняват между нерелигиозната и религиозната дейност на човешкия „аз“. Изкуството и философията въвличат материалния разум на човека в съзерцание на духовните реалности и вселенските ценности, които притежават вечни значения.

   (196:3.30)  Изкуството е резултат от опитите на човека да избяга от недостига на красота в своето материално обкръжение; това е крачка в посока на моронтия. Науката представя опита на човека да разгадае очевидните загадки на материалната вселена. Философията е опит за обединяване на човешкия опит. Религията е висшият порив на човека, неговата величествена устременост към крайната реалност, неговата решимост да намери Бога и да стане подобен на него.

 

   Наука и Философия

   (12:9.3)  Цялата наука математика, цялата философия, най-сложната физика или химия не биха могли да предскажат, че съединяването на два атома газообразен водород с един атом газообразен кислород ще даде в резултат нова и качествено свръхкумулативна субстанция - течна вода. Истинското разбиране на дори само това физико-химическо явление би трябвало да предотврати развитието на материалистическата философия и механистическата космология.

   (42:9.4)  Но не всички предположения на натурфилософията са обосновани; например, хипотетичният етер, представляващ оригинален опит на човека да обедини своето незнание на пространствените явления. Философията на вселената не може да се основава на наблюденията на така наречената наука. Ученият би бил склонен да отрича възможността за превръщане на гъсеницата в пеперуда, в случай че подобна метаморфоза не би могла да се наблюдава.

   (27:4.2)  Хармонията е основен принцип на централната вселена и в Рая цари явен порядък. Правилното поведение е неотменимо от прогреса, който чрез знания и философия води към духовните висоти на искреното поклонение.

   (103:6.14)  Когато човешката философия започне твърде много да клони към света на материята, тя става рационалистична или натуралистична. Когато философията особено започне да клони към духовното ниво, тя става идеалистична или даже мистична. Когато философията е толкова неудачна, че да клони към метафизиката, тя неизбежно става скептична, забъркана. В миналите векове мнозинството човешки знания и интелектуални оценки се падаха на един от трите вида изкривено възприятие. За философията е непозволено да изразява своите интерпретации на реалността в линейния стил на логиката; тя е длъжна извечно да се съобразява с елиптичната симетрия на реалността и същественото изкривяване на всякакви представи за връзките.

   (195:7.10)  Механистическата философия на живота не може да бъде научна, защото науката се занимава само с материали и факти. Философията неизбежно има свръхнаучен характер. Човекът е материален и природен факт, но неговият живот представлява явление, което превъзхожда материалните нива на природата, доколкото в нея се проявяват управляващите свойства на разума и съзидателните качества на духа.

   (195:7.18)  Което и да е научно тълкуване на материалната вселена няма никаква цена, ако то по надлежен начин не признава учения. Художественото възприемане на изкуството може да бъде истинско само тогава, когато признава художника. Моралната оценка има смисъл само в случай, че включва моралиста. Философското осъзнаване е поучително само тогава, когато не пренебрегва философа, а религията не може да съществува без реалния опит на религиозния човек, който именно чрез този опит се стреми да намери Бога и да Го познае. Точно така вселената на вселените се лишава от смисъл отделно от АЗ СЪМ - безкрайния Бог, Който я е сътворил и неуморно я управлява.

 

   Живителното чувство на Философията

   (27:6.1)  Най-близко от всичко до върховното наслаждение от преклонението стои това живително чувство, което се поражда от философията. Няма такива висоти или такива долини, отвъд които да не останат множество тайни; опитвайки се да разгадаем тези тайни, ние сме принудени да се обърнем към философията.

   (71:7.4)  В последно време образованието излезе изпод контрола на духовенството и премина в ръцете на юристите и бизнесмените. В края на краищата е необходимо да го предадем на философите и учените. Учителите са длъжни да бъдат свободни същества, истински лидери, за да може философията - стремежът към мъдростта, да може да стане предмет на образованието.

 

   Мота - стереоскопична Философия

   (48:6.28)  Мотата са нещо повече от висша философия; те се съотнасят към философията така, както двете очи - към едното; те дават стереоскопичен ефект при разглеждането на значенията и ценностите. Материалният човек вижда вселената като с едно око - плоска. Студентите от обителските светове придобиват космическа перспектива - дълбочина, съвместявайки понятието моронтиен живот с понятието физически живот.

 

   Една Философия може да обединява

   (55:3.22)  Нито един еволюционен свят не може да разчита на постигането на втори етап от устойчивото съществуване в света, докато в него не остане един език, една религия и една философия. Принадлежността към една раса съществено опростява подобно постижение, но по-големият брой народи не са препятствие за прехода на Урантия на по-високи степени.

   (71:7.2)  В идеалната държава образованието продължава в течение на целия живот и в съответното време основно занимание става философията. Гражданите на такава държава се стремят към мъдростта като към метод за задълбочаване на постигането на смисъла на човешките взаимоотношения, значението на реалностите, величието на ценностите, целите на живота и висотите на космическото предназначение.

 

   Емпирическа Философия

   (103:7.4)  Обединението на научното отношение и религиозното постижение с помощта на емпиричната философия е част от дългия човешки опит от възхода към Рая. Приближенията на математиката и несъмнеността на интуицията винаги ще се нуждаят от съгласуваща функция - логиката на разума на всички нива на опита, чак до максималното придобиване на Висшия.

   (103:9.5)  Макар че религиозният опит е чисто субективен духовен феномен, подобен опит включва позитивното и живото, присъщо на вярата отношение към висшите сфери на обективната вселенска реалност. Идеалът на религиозната философия - такава вяра-доверие, която би помогнала на човека безусловно да се облегне на абсолютната любов на безкрайния Баща на вселената на вселените. Такъв истински религиозен опит значително превъзхожда философското обективиране на идеалистичното желание; той действително приема спасението за даденост и се съсредоточава само върху познаването на волята на Райския Баща и нейното изпълнение. Отличителни признаци на такава религия са: вяра във висшето Божество, надежда за вечен живот и любов - на първо място, любовта към ближните.

   (112:2.12)  В науката човешкото “аз” изучава материалния свят; философията е изучаване на това изучаване на материалния свят; религията - истинският духовен опит, е емпиричното осъзнаване на космическата реалност, заключена в изучаването на целия този относителен синтез на енергийни субстанции на времето и пространството. Да са строи философията на вселената изключително върху материализма означава да се пренебрегва фактът, че всички материални обекти изначално се възприемат като реални в опита на човешкото съзнание. Изследователят не може да бъде предмет на изследването; анализът изисква някаква степен на абстрахиране от предмета, който се изучава.