Привет! Вие отворихте документа "Религия, Молитва, Поклонение"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

   Религия

   Има много религии, които са активни на Урантия. Много от тях убеждават, че са единствената истинска религия, но това няма смисъл. Те не могат всичките да бъдат единствената истинска религия, но даже и в този случай, всяка от тях има своя ценност.

 

   От Книга Урантия:

   (92:7.3)  Всички многобройни религии на Урантия са добри в тази степен, в която довеждат човека до Бога и позволяват на човека да осъзнае Отеца. За всяка религия би било заблуда да се смята, че нейните положения са Истината; такива възгледи говорят повече за теологично невежество, отколкото за убеденост на вярата. Не съществува нито една урантийска религия, която да не би могла с полза за себе си да изучава и усвоява най-добрите от истините, съдържащи се във всички други вероучения, тъй като всички те съдържат истината. Вярващите биха се сдобили с по-голям успех, заимствайки най-доброто от живата духовна вяра на своите ближни, отколкото понасяйки онова по-лошо, което и досега присъства в техните суеверия и изживели себе си ритуали.

   (99:2.1)  Институционалната религия е неспособна да стане вдъхновител и ръководител на това надигащо се всемирно социално преустройство и икономическа реорганизация, тъй като за съжаление тя - в по-голяма или по-малка степен - стана органична част от социално-икономическата система, на която е съдено да бъде преобразувана. Само истинската религия, основана на личен духовен опит, е способна да изпълнява полезна и съзидателна функция в условията на днешната криза на цивилизацията.

 

   Иисус е учил:

   (145:2.4)  “Всички пророци ви учеха, че Яхве се грижи за Своите деца, че Бог обича Израил. Но аз дойдох при вас, за да провъзглася по-велика истина - тази, която разбраха и много от по-късните пророци: Бог обича вас - всекиго от вас, като индивид. В течение на всички тези поколения вашата религия е била национална или расова; аз съм дошъл, за да ви дам лична религия”.

 

 

   Молитва

   (91:3.5)  Освен всичко онова, което съставлява свръхличностното съдържание на молитвения опит, е необходимо да се помни, че етичната молитва е прекрасен път за възвисяване на “аз”-а и укрепването му за по-съвършен живот и високи постижения. Молитвата подбужда човешкото “аз” да търси помощ от две страни: материална помощ - от намиращия се в подсъзнанието резервоар на смъртния опит; вдъхновение - от граничещите със свръхсъзнанието области, където става контакт с духовността, Тайнствения Наставник.

   (91:4.2)  Молитвата никога не бива да се извращава дотолкова, че да замени действието и ръководния принцип в последователната борба за идеалистични цели - постигането на свръх-“аз”-а.

   (91:4.4)  Истинската молитва, основана на вярата, винаги съдейства за подобряване на начина на живот, даже ако такива молби не заслужават духовно признание. Но духовно развитият човек трябва да проявява огромна предпазливост, опитвайки се да отучи от такива молитви примитивния или незрял разум.

   (91:6.4)  Молитвата - даже като чисто човешка практика, като диалог с второто “аз”, е метод за най-ефективно пробуждане на тези скрити сили на човека, които са заложени в човешкия разум и се пазят в областта на подсъзнанието.

   (91:8.13)  Молитвата не е метод за избавяне от конфликти, а по-скоро стимул за растеж в самата конфликтна ситуация. Молете се само за ценности, а не за вещи; за израстване, а не за удовлетворение.

   (143:7.4)  Молитвата е предназначена да направи човека по-малко мислещ, но по- осъзнаващ; тя трябва не да увеличава познанията, а по-скоро - да разширява проницателността.

   (144:2.2)  Молитвата е изключително личен и спонтанен израз на отношението на душата към духа; молитвата трябва да бъде съкровено общуване на синовството и израз на разбирателство. Ако молитвата се диктува от духа, тя води до съвместно духовно израстване. Идеалната молитва е форма на духовно общуване, която води към разумно поклонение. Истинската молитва отразява вашия истински небесен стремеж към постигането на своите идеали.

   (144:4.2)  Убеденото и страстно повторение на всяка молитва, ако тя е искрен израз на Божия син и се произнася с вяра, неизменно разширява способността на душата за духовна възприемчивост, колкото и неразумна да е тази молба или колкото и да е невъзможен прекият отговор на нея.

   (144:4.6)  Молитвата е противоотрова за пагубния самоанализ.

   (144:4.9)  Молитвата е част от божествения план за превръщане на това, което е, в това, което трябва да бъде.

 

 

   Поклонение

   (196:3.22)  Истинското религиозно поклонение не е безполезен монолог и самозаблуда. Поклонението е лично общуване с божествено реалния, със самия източник на реалността. Чрез поклонението човекът се стреми да стане по-добър и в резултат постига най-доброто

   (16:9.14)  Ние се покланяме на Бога: първо, защото той е ; второ, защото той е в нас ; и накрая, защото ние сме в него.

   (99:7.4)  Човекът никога няма да може мъдро да реши мирските въпроси или да преодолее егоизма на личните интереси, ако не се предаде на медитативно размишление в присъствието на владичеството на Бога и ако не отчете реалностите на божествените значения и духовни ценности.

   (160:3.1)  Съзерцанието съединява разума с духа; отпускането определя способността за духовна възприемчивост. И тази замяна на слабостта със сила; на страха - с кураж, на собствените желания - с волята на Бога, представлява поклонение. Най-малкото, такава е представата на философа.

   (27:7.5)  Поклонението е най-върховната радост на Райското съществуване ; то е освежаващото свободно време в Рая.

   (195:6.8)  Един от огромните проблеми на съвременния живот се заключава в това, че човекът смята себе си за твърде зает за духовни размишления и религиозно благоволение.