Привет! Вие отворихте документа "Откровение"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

   Откровение

 

   Говорят авторите на Книгата Урантия

   (0:12.11)  При съставянето на следващите документи, разказващи за личността на Всеобщия Баща и за природата на неговите Райски партньори, както и при предприемането на опит за описване на съвършената централна вселена и обкръжаващите я седем свръхвселени, ние трябва да се ръководим от мандата на управителите на свръхвселената, задължаващ ни да правим всичко възможно за разкриване на истината и за съгласуване на най-важните знания, да отдаваме предпочитание на най-възвишените човешки представи за излаганите теми. Към собствено откровение можем да прибягваме само тогава, когато липсва адекватно човешко описание на излаганото понятие.

(22:4.7)  Така и вие, четящите моето послание смъртни, сте способни да се възвисите до Рая, да достигнете обятията на Троицата и, ставайки в далечното бъдеще помощници на Извечно Древните в една от седемте свръхвселени, да получите някога задачата да разширите разкриването на истината на една от еволюционните планети, както правя това сега аз на Урантия.

 

   Откровението има ограничения

   (30:0.2)  Невъзможно е да се състави пълна и последователна класификация на личностите в голямата вселена, доколкото не всички групи са разкрити. За систематизирана класификация на всички групи би била необходима цяла поредица допълнителни глави и ново откровение. Такова концептуално разширяване на материала едва ли е желателно, тъй като то още за хиляда години би лишило смъртните от стимула за творчески размишления, даван от подобни частично разкрити представяния. Не е редно да разказваме на човека прекалено много. Това подтиска въображението.

 

   Пет Епохални Откровения

   (92:4.4)  В историята е имало много случаи на религиозни откровения, но само пет от тях имаха епохално значение. Те бяха следните:

   (92:4.5)  1. Ученията на Даламатия. За пръв път истинската концепция за Първия източник и Център беше провъзгласена на Урантия от корпуса от стоте члена на телесния персонал на Принц Калигастия. Това разкриване на Божеството се задълбочаваше в течение на повече от триста хиляди години, докато не беше прекъснато от планетарното въстание и краха на просветителския режим. С изключение на дейността на Ван, далматийското откровение премина безследно практически за целия свят. Даже нодитите забравиха тази истина към времето на пристигането на Адам. От всички раси, възприели ученията на стоте, най-дълго ги запази червеният човек, но в религията на америндите идеята за Великия Дух беше само мъглява представа, която значително се проясни и укрепи след съприкосновението с християнството.

   (92:4.6)  2. Ученията на Едем. Адам и Ева отново запознаха еволюционните народи с представата за Всеобщия Баща. Крахът на първия Едем прекъсна адамическото откровение още преди то да успее истински да се състои. Но претърпелите несполука учения на Адам бяха продължени от сифитските свещеници и някои от тези истини никога не умираха на Урантия. Ученията на сифитите измениха целия ход на развитието на религията в Леванте. И все пак към 2500 година до н.е. човечеството в значителна степен изгуби откровението, появило се в епохата на Едем.

   (92:4.7)  3. Мелхиседек Салимски. Изключителният Син на Небадон положи началото на третото разкриване на истината на Урантия. Основните заповеди в неговото учение бяха доверието и вярата. Той учеше хората да се доверяват ва всемогъщото милосърдие на Бога и провъзгласи, че вярата е този акт, благодарение на който човек се сдобива с Божието благоволение. Неговите учения постепенно се смесиха с вероученията и обредите сред различните еволюционни религии и съответно се превърнаха в тези теологични системи, които съществуваха на Урантия в началото на първото хилядолетие от християнската ера.

   (92:4.8)  4. Иисус от Назарет. Христос Михаил за четвърти път разкри на Урантия понятието за Бога като за Всеобщ Баща и оттогава това учение като цяло остава в сила. Същността на това учение бяха любовта и служенето - изпълненото с любов поклонение, което създанието-син по собствена воля изразява в знак на признаване на преданата опека на Бога-Баща и като отговор на тази опека; доброволното служене, което такива създания-синове посвещават на своите братя, радвайки се на съзнанието за това, че при това те също така служат и на Бога-Баща.

   (92:4.9)  5. Урантийските документи. Истинските документи, в това число и настоящият, представляват най-последното изложение на истината пред смъртните на Урантия. Тези документи се отличават от всички предидущи откровения, тъй като те не са подготвени само от една вселенска личност, а от много същества. Но изчерпващо откровение може да бъде само достигането на Всеобщия Баща. Всички останали видове небесна помощ са не повече от частични, преходни и практически приспособени към локалните условия във времето и пространството. Макар че такива признания може би намаляват непосредственото въздействие и авторитетност на всички откровения, на Урантия настана време, когато подобни откровени заявления стават целесъобразни, даже ако са свързани с риска да бъдат отслабени бъдещото въздействие и авторитетност на това най-последно от всички разкрития на истината пред смъртните раси на Урантия.

 

   Значение на Откровенията

   (101:5.1)  Откровението е метод, който позволява да се икономисат безброй векове принудителен труд - извличане на придобиваните в процеса на духовното развитие истини и очистването им от грешките на еволюционното развитие.

   (102:3.9)  Знанията пораждат гордост от факта на личността; мъдростта е осъзнаване на значението на личността; религията е опит за познаване на ценността на личността; откровението е увереността в запазването на личността след смъртта.

   (103:6.8)  Метафизиката претърпя поражение; мотата за човека са недостъпни. Откровението е единственият метод способен да компенсира отсъствието в материалния свят на възприемчивостта към истината, присъща на мотата. Откровението решително отстранява бъркотията, към която разсъдъчната метафизика довежда в еволюционния свят.

   (103:6.12)  Човекът се опитваше да построи своята философска система в условията на непълно овладяване на науката, лошо разбиране на религиите и неуспехи в метафизиката. И на съвременните хора действително би се отдало да създадат достойна и привлекателна философия за човека и своята вселена, ако не беше разрива на принципно важната и задължителна метафизическа връзка между световете на материята и духа - ако не беше безсилието на метафизиците не съумели да прехвърлят мост през моронтийната пропаст, разделяща физическото и духовното. В смъртния човек няма представа за моронтийния разум и материалното; откровението е единственият метод компенсиращ недостатъка на понятийните данни крайно необходими на човека за създаване на логическа философия на вселената и удовлетворително разбиране на своето надеждно и постоянно място в тази вселена.

   (103:6.13)  Откровението е единствената надежда на човека да може да премине през пропастта на моронтия. Без помощта на мотата вярата и разума са неспособни да постигнат и построят логическа вселена. Без интуицията на мота смъртният човек не е в състояние да познае добродетелта, любовта и истината в явленията на материалния свят.

   (103:8.6)   За да може философията да донесе най-голяма полза и на науката и на религията, тя трябва да избягва крайностите както на материализма, така и на пантеизма. Само такава философия, която признава реалността на личността - постоянството сред измененията, може да има нравствена ценност за човека, може да служи като свързващо звено между теориите на материалната наука и духовната религия. Откровението е компенсация за недостатъците на еволюиращата философия.