Привет! Вие отворихте документа "Смъртта и преобразуването"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

   Освобождаване от земен живот

(49:6.1)  Всички разнообразни физически типове и планетарни групи смъртни в равна степен се ползват от служенето на Настройчиците на Съзнанието, ангелите-хранители и различните категории войнства - посланици на Безкрайния Дух. Всички еднакво се избавят от плътта чрез освобождаването, което донася естествената смърт, и всички еднакво се отправят в моронтийните светове за духовна еволюция и развитие на разума.

(49:6.2)  От време на време, по ходатайство на планетарните власти или управители на системи, се осъществяват особени възкресения на съхранилите се спящи смъртни. Такива възкресения се провеждат минимум веднъж на хилядолетие по планетарното времеизчисление, когато не всички, но „много от спящите в праха ще станат“. Тези особени възкресения позволяват да се мобилизират специални групи от възходящи създания за специфично служене в рамките на програмата за възход на смъртните в локалната вселена. С тези особени възкресения са свързани както практически основания, така и сантиментални асоциации.

(49:6.3)  В продължение на ранните епохи на обитаемия свят мнозина биват призовани в обителските сфери при особени и хилядолетни възкресения, но повечето от съхранилите се създания възстановяват своята личност от началото на новия съден период, свързан с идването на божествения Син за планетарно служене.

(49:6.4)  1. Периодически или групов начин за продължаване на живота. С пристигането в обитаемия свят на първия Настройчик тук се появяват също така и серафими-хранители; без тях е невъзможно освобождаването от земен живот. В периода на прекратяване на жизнената дейност на съхранилия се спящ смъртен духовните ценности и вечните реалности на неговата нова безсмъртна душа свято се пазят от личния или групов серафим-хранител.

(49:6.5)  Груповите хранители, назначени за служене на съхранилия се спящ смъртен, винаги действат заедно със Синовете, които идват в световете като съдии. „И ще изпрати Своите ангели и ще събере Своите избрани от четирите страни на света.“ С всеки серафим, назначен за възстановяване на личността на спящия смъртен, действа върналият се Настройчик - тази същата безсмъртна частица на Отеца, която е живяла в смъртния в продължение на неговия живот в плът; така се възстановява индивидуалността и възкръсва личността. По време на съня на своите подопечни тези очакващи Настройчици служат на Сферата на Божествата; в течение на този промеждутък от време никога не се вселяват в друг смъртен разум.

(49:6.6)  Докато в по-старите светове обитават високоразвити и високодуховни типове смъртни, практически освободени от моронтиен живот, за ранните етапи на развитие на расите с животински произход са характерни твърде примитивни същества, чиято незрелост не им позволява да се слеят със своите Настройчици. Пробуждането на такива смъртни се осъществява от серафим-хранител съвместно с индивидуализираната част от безсмъртния дух на Третия Източник и Център.

(49:6.7)  Така съхранилите живота си спящи смъртни от планетарната епоха възстановяват личността си при планетарните обявявания на списъците. Що се отнася до несъхраняващите се личности на сферата, то в такива случаи безсмъртният дух, който трябва да действа заедно с груповите хранители на съдбата, отсъства и това означава прекратяване съществуването на създанието. Макар че съгласно някои от вашите източници мястото на действие на такива събития е планетата на физическата смърт, в действителност всички те се извършват в обителските светове.

(49:6.8)  2. Индивидуални начини за възход. Индивидуалният прогрес на хората се определя от тяхното постепенно достигане и пресичане (усвояване) на седемте космически кръга. Тези кръгове на придвижване на смъртните са нива на съвкупните интелектуални, социални, духовни и космически ценности. Смъртните започват от седмия кръг и се стремят към първия, при което към всички, които достигнат третия кръг, веднага се прикрепват лични хранители на съдбата. Личността на такива смъртни може да се възстановява в моронтия независимо от периодическите или други раздавания на правосъдие.

(49:6.9)  В течение на ранните епохи на еволюционния свят само малък брой смъртни застават пред съда на третия ден. Но със смяната на една ера с друга расте броят на личните хранители на съдбата, които се прикрепват към развиващите се смъртни, благодарение на което все повече формиращи се създания възстановяват своята личност в първия обителски свят на третия ден след естествената смърт. В такива случаи връщането на Настройчика ознаменува пробуждането на човешката душа, което е такова буквално възстановяване на личността на смъртния, както и при масовото оповестяване на списъците при завършването на съдния период в еволюционните светове.

(49:6.10)  Има три групи възходящи създания на индивидуален възход. По-малко развитите пристигат в изначалния, или първия, обителски свят. По-развитата група може да поеме по моронтийния път във всеки от промеждутъчните обителски светове, в зависимост от миналите си планетарни успехи. Най-развитата от тези групи фактически започва да придобива моронтиен опит в седмия обителски свят.

(49:6.11)  3. Възход, обусловен от изпитателните приюти. За вселената пристигането на Настройчика означава появата на индивидуалност и всички снабдени с Настройчик същества ги очаква справедлив съд. Но тленният живот в еволюционните светове е пълен с неочакваности и много умират в младостта си, без да успеят да изберат Райския път. Такива снабдени с Настройчици и млади хора следват този от родителите, който притежава по-висок духовен статут, отправяйки се в системния свят на завършилите (изпитателния приют) на третия ден, при особено възкресение или при редовните хилядолетни и завършващи съдната епоха обявявания на списъците.

(49:6.12)  Децата, които умират в твърде ранна възраст и вследствие на това нямат Настройчици на Съзнанието, възстановяват своята личност в света на завършващите в локалната вселена едновременно с пристигането на когото и да е от родителите в обителския свят. При раждането му на Земята детето придобива физическа цялостност, но по отношение продължаването на живота всички деца, които нямат Настройчици, се смятат за все още свързани с родителите си.

(49:6.13)  В надлежното време Настройчиците на Съзнанието се населват в тези младенци, докато серафическото служене на двете групи деца, чийто възход е обусловен от изпитателните приюти, общо взето е сходно на това на по-напредналия родител или напълно съответства на това на спасения родител, в случай че се спасява само единият от родителите. Независимо от статута на родителите тези, които се издигнат до третия кръг, получават лични хранители.

(49:6.14)  Подобни изпитателни приюти се намират в сферите за завършващи на ниво съзвездие и във вселенския център за тези деца, които нямат Настройчици и принадлежат към първичния или вторичен модифициран тип на възход.

(49:6.15)  4. Вторични модифицирани типове възход. В тази група влизат прогресивни човешки същества от промеждутъчните еволюционни светове. Като правило те не избягват естествената смърт, но се освобождават от преминаване през седемте обителски свята.

(49:6.16)  По-малко съвършените групи се пробуждат в столиците на своите локални системи, минавайки само обителските светове. Промеждутъчната група се отправя в подготвителните светове на съзвездието. Тя пропуска целия моронтиен режим на локалната система. Още по-късно, в планетарните епохи на духовни стремежи, много съхранили се създания се събуждат в столицата на съзвездието, откъдето започват възхода си към Рая.

(49:6.17)  Но преди каквито и да са създания от тази група да могат да се отправят напред, те са длъжни да се върнат назад, за да станат възпитатели в пропуснатите от тях светове и да придобият богат опит като учители в тези сфери, в които не са били ученици. Впоследствие всички те продължават пътя към Рая по общоприетите маршрути за възход на смъртните.

(49:6.18)  5. Първичен модифициран тип възход. Тези смъртни принадлежат към типа еволюционни създания, които се сливат с Настройчиците, но обикновено те са характерни за последните етапи на развитие на човека в еволюиращия свят. Тези прославени същества се освобождават от преминаване през вратата на смъртта; тях ги овладява Синът и те се преобразуват от числото на живите, в същия миг представяйки се пред Пълновластния Син в столицата на локалната вселена.

(49:6.19)  Тези смъртни се сливат със своите Настройчици при живота си в плът и такива слели се с Настройчика личности свободно пресичат пространството до обличането си в моронтийни форми. За сметка на прекия пренос на Настройчика тези слели се души се отправят към възкресителните зали на висшите моронтийни сфери, където придобиват своето изначално моронтийно одеяние точно така, както и всички останали смъртни, пристигащи от еволюционните светове.

(49:6.20)  Този първичен видоизменен начин за възход на смъртните може да се отнася за индивидите от всеки планетарен тип, обхващайки както низшите, така и висшите етапи от развитието на световете, където става сливането на създанията с Настройчиците; но той най-често се използва в по-старите сфери, извлекли полза от многобройните посещения на божествените Синове.

(49:6.21)  С утвърждаването на планетата в светлината и живота много създания отиват във вселенските моронтийни светове посредством първичния модифициран тип пренос. Още по-късно, с настъпването на високоразвитите етапи на устойчиво съществуване, когато повечето от напускащите сферата смъртни влизат в този клас, планетата се смята за принадлежаща към този тип. Естествената смърт става все по-рядко явление в тези сфери, отдавна утвърдили се в светлината и живота.

 

(49:6.22)  [Представено от Мелхиседек на Йерусемското училище за планетарно управление.]

 

 

 

   Смъртта и преобразуването

(55:2.1)  Естествената физическа смърт не е неизбежен атрибут на смъртното съществуване. Повечето високоразвити еволюционни същества - обитатели на световете, съществуващи в завършващата ера на светлината и живота, не умират; от живота си в плът те направо преминават към моронтиен живот.

(55:2.2)  Този опит на преобразуване от материалния живот в моронтийно състояние - сливането на безсмъртната душа с вътрешния Настройчик, става все по-обичайно явление в хода на еволюционния прогрес на планетата. Поначало само някои смъртни от всяка епоха достигат такова духовно развитие, което съответства на нивото на преобразуване. Но с встъпването в последователните епохи на Синовете-Учители сливането с Настройчиците все по-често се извършва още преди прекратяването на живота, продължителността на който при тези развиващи се смъртни постоянно се увеличава; и към времето на завършващата мисия на Синовете-Учители приблизително една четвърт от тези възвишени смъртни се освобождава от естествената смърт.

(55:2.3)  На по-късни етапи от ерата на светлината и живота промеждутъчните създания или техните партньори чувстват приближаването на статута на възможното сливане с Настройчика и съобщават за това на хранителите на съдбата, които на свой ред предават това на групата завършили, в чието владение може да се намира въпросният смъртен; и тогава Планетарният Владетел повелява подобен смъртен да прекрати всякакви планетарни дела, да се прости със своя свят и да отиде във вътрешния храм на Планетарния Владетел в очакване на моронтиен пренос - проблясването от преобразуването, от материалната сфера на еволюция до моронтийното ниво за преддуховно развитие.

(55:2.4)  Събрали се в моронтийния храм, семейството, приятелите и колегите на такъв кандидат за сливане се разполагат около централното възвишение, на което кандидатите почиват, свободно общувайки със събралите се тук техни приятели. Около кандидатите, отделяйки ги от останалите същества, се нареждат небесните личности, за да предпазят материалните смъртни от въздействието на енергиите, които възникват в момента на “проблясването на живота” и освобождават кандидатите за възход от връзките на материалната плът, с което оказват на тези еволюционни смъртни такова въздействие, каквото оказва естествената смърт на тези, които се освобождават от плътта с тяхна помощ.

(55:2.5)  В просторния храм могат да се съберат едновременно много кандидати за сливане. Наистина е прекрасно, когато събралите се по този случай смъртни стават свидетели на това как скъпите на сърцето им създания възхождат в духовния пламък и как поразително се отличава това от по-древните епохи, когато смъртните са принудени да предават своите покойници във властта на земните стихии! На мястото на риданията и стенанията, характерни за началните епохи на човешката еволюция, идват екстазната радост и най-възвишеното ликуване на позналите Бога смъртни, прощаващи се за известно време с любимите същества, които се освобождават от своите материални връзки чрез духовния пламък на всепоглъщащо величие и възходящо блаженство. В световете, утвърдили се в светлината и живота, „погребенията“ са събития на огромна радост, най-дълбоко удовлетворение и неизразима надежда.

(55:2.6)  Душите на такива прогресиращи смъртни все повече се изпълват с вяра, надежда и увереност. По своето настроение присъстващите на процедурата преобразуване напомнят радостните приятели и роднини, които са дошли на випускния изпит на един от членовете на своята група или за да станат свидетели на високата чест,

(55:2.7)  оказана на един от тях. И би било несъмнено полезно, ако по-слабо развитите смъртни се научеха да се отнасят към естествената смърт поне с част от това веселие и безгрижие. След проблясъка от сливането преобразуваното създание напълно изчезва от полезрението на своите смъртни другари. Вследствие преместването на Настройчика такива преобразувани души се отправят направо в залите за възкресение на съответния свят на моронтийна подготовка. Тези процеси, свързани с преобразуването на хората и прехода в моронтийния свят, протичат под наблюдението на архангела, назначен на планетата в деня на нейното встъпване в ерата на светлината и живота.

(55:2.8)   Към времето на достигане от света на четвъртия етап на светлината и живота повече от половината смъртни напускат планетата посредством преобразуване от числото на живите. Намаляването на броя на създанията, преминаващи през смъртта, продължава и по-нататък, но аз не зная нито една система, където в обитаемите светове - даже в такива, които вече отдавна са се утвърдили в светлината и живота, естествената смърт напълно да отсъства като метод за освобождаване от връзките на плътта. И докато достигането на такова високо ниво на планетарна еволюция не стане всеобщо, световете за моронтийна подготовка на локалната вселена трябва да продължават своята дейност като образователни и културни сфери за еволюиращи моронтийни прогресори. Отстраняването на смъртта е теоретически възможно, но по мои наблюдения това все още не е станало. Възможно е такъв статут да може да се постигне в далечно бъдеще в течение на последващите епохи от седмия етап на устойчивия планетарен живот.

(55:2.9)  В периода на разцвет на ерата на светлината и живота преобразуваните души на устойчивите сфери не преминават през обителските светове. Няма ги и сред студентите на моронтийните светове на системата или съзвездието. Те не преминават през нито един от тези стадии на моронтийния живот. Те са единствените възходящи смъртни, които почти напълно избягват моронтийната фаза на прехода от материално съществуване към полудуховен статут. В началото на своя възходящ път такива обгърнати от Сина смъртни служат в световете на прогреса на вселенската столица. От тези образователни светове на Салвингтон те се връщат назад като учители в същите тези пропуснати от тях светове и впоследствие се насочват към центъра, към Рая, заставайки на пътя, предназначен за възходящите смъртни.

(55:2.10)  Ако можехте поне веднъж да посетите планета, намираща се на висока степен на развитие, щяхте веднага да видите в какво се крият причините за различния прием на възходящите смъртни в обителските и висшите моронтийни светове. Вие веднага бихте разбрали, че съществата, пристигащи от високоразвити сфери, са готови да възобновят своя възход към Рая от много по-висока степен, отколкото обикновените смъртни, пристигащи от такъв дезорганизиран и изостанал свят като Урантия.

(55:2.11)  От каквото и ниво на планетарно развитие да възхождат смъртните към моронтийните светове, седемте обителски свята им предоставят прекрасна възможност да опознаят като практикуващи учители всичко, което е останало зад пределите на техния опит поради високия статут на тяхната родна планета.

(55:2.12)  Вселената неизменно използва тези компенсационни методи, призвани да осигурят на всяко възходящо създание придобиване на целия опит, който има принципно значение за възхода.

 

(55:12.6)  [Представено от Могъщ Посланик, временно прикрепен към Съвета на архангелите на Урантия.]