Привет! Вие отворихте документа "Душа"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

   Душа

   (16:9.2)  От самото си зараждане душата е реална ; тя притежава свойства на космическо безсмъртие.

   (111:3.2)  В течение на живота в плът развиващата се душа получава възможност да укрепи свръхматериалните решения на смъртния разум. Бидейки свръхматериална, душата сама по себе си не действа на материалното ниво на човешкия опит. От друга страна, без участие на едно от духовните същества на Божеството, такова като Настройчика, тази субдуховна душа е неспособна да действа и по-високо от моронтийното ниво. Освен това душата не взема окончателни решения дотогава, докато смъртта или преобразуването не разтрогнат нейния материален съюз със смъртния разум, с изключение на тези случаи, когато този материален разум свободно и доброволно предава такива пълномощия на функционално свързаната с него моронтийна душа. В течение на живота на смъртното създание неговата воля - способността на личността да взема решения и да прави избор, е заключена в материалните контури на разума; с продължаването на земното развитие на смъртния това “аз” заедно със своята безценна способност за избор все повече се отъждествява с формиращата същност, моронтийната душа; след смъртта и възкресението в обителските светове личността на човека напълно се идентифицира с моронтийното “аз”. Така душата е зародиш на бъдещия моронтиен носител за въплъщение на личностната индивидуалност.

   (132:3.6)  Растенията и животните продължават съществуването си във времето за сметка на предаването на тъждествени частици от едно поколение към друго. Душата (личността) на човека се съхранява благодарение на съединяване с тази вътрешна божествена и безсмъртна искра, чиято функция се заключава в увековечаване на човешката личност на следващо, по-високо ниво на прогресиращо съществуване във вселената. Безсмъртният дух е скритото зърно на човешката душа. Второто поколение на душата е първото от последователните личностни проявления на духовните и еволюиращи съществувания, завършващи едва тогава, когато тази божествена същност постигне източника на своето съществуване, личностния източник на цялото битие - Бога, Всеобщия Баща.

   (133:6.5)  “Душата е тази част от човека, която съзерцава вътрешния “аз”, вижда истината и възприема духа и която навечно възвисява човека над нивото на животните. Самосъзнанието, като такова, не е душата. Нравственото самосъзнание е истинското самоосъзнаване на човека - образува основата за човешката душа, а душата е тази част от човека, която представлява потенциално непреходна ценност на човешкия опит. Характеристики на душата са нравственият избор и духовното постижение, способността да познаваш Бога и стремежът да станеш подобен на Него. Душата на човека не може да съществува отделно от нравственото мислене и духовната активност. Бездейната душа е умираща душа. Но душата на човека се отличава от божествения дух, намиращ се в разума. Божественият дух пристига едновременно с първото нравствено действие на човешкия разум, което ознаменува раждането на душата.

 

   Вашия одухотворяващ се „аз“

   (0:5.10)  Душата на човека е негова емпирична придобивка. Когато смъртното създание решава “да изпълни волята на небесния Баща”, пребиваващият в неговото съзнание дух става баща на новата реалност на човешкия опит. Смъртният материален разум е майка на същата тази възникваща реалност. Субстанцията на тази нова реалност не е нито материална, нито духовна - тя е моронтийна. Така се формира безсмъртна душа, на която предстои да преживее физическата смърт и да започне възхода си към Рая.

   (5:1.3)  Макар че приближаването към Райското присъствие на Отеца може да започне само с достигането на най-висшите крайни нива на духовно съвършенство, вие трябва да се радвате, осъзнавайки постоянната възможност за непосредствено общуване с посветения ви дух на Отеца, така тясно свързан с вашата вътрешна душа и вашия одухотворяващ се „аз“.

   (117:3.7)  Бидейки създание, смъртният човек не е точно подобие на Висшето Същество, което е Божество, но в известен смисъл еволюцията на човека действително напомня растежа на Висшия. Човекът осъзнато преминава пътя на развитие от материалното към духовното за сметка на твърдостта, силата и настойчивостта на своите собствени решения; той расте също така и според начина, по който Настройчикът на Съзнанието създава нови методи, позволяващи му да се спусне от духовното ниво на нивото на моронтийната душа; и веднъж появила се, душата започва да расте самостоятелно.

   (117:6.8)  Всички развиващи своята душа хора са в буквалния смисъл еволюционни синове на Бога-Баща и Бога-Майка - Висшето Същество. Но дотогава, докато смъртният човек не осъзнае това божествено наследство в своята душа, неговата увереност в родството с Божеството трябва да се въплъщава във вярата. Опитът от човешкия живот е космическият пашкул, в който неличностните вселенски способности на Висшето Същество и неличностното вселенско присъствие на Всеобщия Баща (които не са личности) формират моронтийната душа на времето и характера на завършилия, съединяващ в себе си човешкото и божествено начало - същество, за което са подготвени вселенско предназначение и вечно служене.

   (99:1.3)  Урантийското общество не може да се надява на това, че ще му се отдаде да остане в устойчиво състояние така, както това ставаше в предишните векове. Социалният кораб излезе от тихите заливи на устойчивите традиции и се отправи в плаване по бурните морета на еволюционната съдба; и както никога преди в световната история, човешката душа трябва точно да разгледа навигационните карти на морала и задължително да следва компаса на религията. Висшата мисия на религията като социален фактор е стабилизацията на идеалите на човечеството в това опасно време на преход от един стадий на цивилизацията към друг, от едно ниво на култура към друго.

 

   Вечното спасение и Душата

   (5:5.13)  Вечното съхраняване на личността зависи изцяло от избора, направен от смъртния разум, чиито решения определят потенциала за съхраняване на безсмъртната душа. Когато разумът вярва в Бога, а душата го познава, и когато - с помощта на Настройчика, и душата, и разумът жадуват Бога, тогава продължаването на живота е осигурено. Ограничеността на интелекта, недостатъците на образованието, отсъствието на достъп до култура, влошаването на социалния статут и даже незначителността на нравствените критерии на човека поради злощастното отсъствие на благоприятни условия в образователната, културната и социалната сфери не могат да направят непълноценно присъствието на божествения дух в тези нещастни и по човешки оковани, но вярващи индивиди. Придобиването на Тайнствен Наставник ознаменува началото и гарантира възможността за потенциален растеж и съхраняване на безсмъртната душа.

   (7:3.2)  Влечението, предизвиквано от гравитацията на духа на Вечния Син, е тайната на възхода към Рая на спасените човешки души. Всички истински духовни ценности и всички истински одухотворени индивиди се задържат в пределите на неизменния обхват на духовната гравитация на Вечния Син. Например, смъртният разум започва своето съществуване като материален механизъм и накрая се приема в Корпуса за Завършили като практически съвършена духовна същност; при своето развитие той е все по-слабо подложен на действието на физическата гравитация и съответно все почувствителен към центростремителното духовно влечение, предизвиквано от гравитацията на духа. Кръгът на духовна гравитация в буквалния смисъл на думата притегля душата на човека към Рая.

   (16:9.1)  Дарено с космически разум и вътрешен Настройчик, личностното създание притежава вродена способност да възприема и осъзнава реалностите на енергията, разума и духа. Затова волевото създание притежава способността да различава фактите, закона и любовта към Бога. Освен тези три неотменими свойства на човешкото съзнание целият опит на човека е действително субективен, с изключение на това, че интуитивното осъзнаване на достоверност спомага за обединяването на тези три реакции на космическо възприемане на вселенска реалност.

   (16:9.2)  Чувстващият Бога смъртен е способен да почувства обединяващата стойност на тези три космически характерни черти във висшето човешко начинание - еволюцията, съхраняваща душата; смъртният разум се обединява във физическото тяло на човека с вътрешния божествен дух за съвместно създаване на безсмъртна душа. От самото си зараждане душата е реална ; тя притежава свойства на космическо безсмъртие.

   (28:6.5)  Разкривайки предварителното милосърдие на Отеца, Божиите Синове учредяват необходимия кредит, гарантиращ спасение на всички. А след това, в съответствие с данните, получени от Значенията на Произхода, се установява кредитът на милосърдие, отпуснат за спасяването на всяко мислещо създание - кредит щедър и достатъчно привилегирован, за да осигури спасение за всяка душа, действително стремяща се към божествено гражданство.

   (28:6.9)  Времето е единственият универсален дар за всички волеви създания - „един талант“, доверен на всички разумни същества. Всички вие разполагате с време, в течение на което можете да осигурите продължаването на живота си; фатално се прахосва времето само тогава, когато го предават на забвение, когато не ви се отдава да го употребите така, че да придобиете увереност в спасението на своята душа. Неспособността да използвате времето в най-пълна степен не влече след себе си фатално наказание; това просто забавя странстващия във времето по възходящия му път.

   (30:4.14)  Физическото тяло от смъртна плът не възкръсва заедно със запазилия живота си спящ смъртен; то отново става на прах. С помощта на упълномощен серафим се създава ново тяло - моронтийна форма, нова жизнена обвивка за безсмъртната душа и върналия се Настройчик. Настройчикът е пазителят на духовното копие на разума на спящия смъртен. Прикрепеният серафим е пазителят на индивидуалността на запазилото живота си създание, неговата безсмъртна душа - в тази степен, в която тя е успяла да се развие. И когато тези двамата - Настройчикът и серафимът, отново съединяват заедно поверената им личностна собственост, появилият се нов индивид представлява възкресената стара личност, запазената еволюираща моронтийна индивидуалност на душата. Такова повторно съединяване на душата и Настройчика съвсем правомерно бива наричано възкресяване, повторно събиране на факторите на личността; но даже това не е изчерпателно обяснение на възраждането на личността. Макар че вие вероятно така и никога няма да разберете този необясним процес, ще дойде време, когато от собствен опит ще познаете неговата истинност, стига само да не отхвърлите плана за продължаване на живота.

   (36:6.5)  Продължаването на живота на смъртните създания е изцяло основано на създаването в смъртния разум на безсмъртна душа.

 

   Иисус говори за Душата

   (133:7.12)  Човешкият разум издържа зле раздвояването на личността. Душата изпитва огромно напрежение, опитвайки се да служи и на доброто, и на злото. Във висша степен щастлив и целесъобразно обединен е този разум, който е изцяло посветен на претворяването на волята на небесния Отец. Неразрешените конфликти унищожават единството и могат да доведат до разрушаване на разума. Но опитите да се сдобиеш със спокойствие на духа на всяка цена, за сметка на отказ от благородните стремежи и компромис с духовните идеали, не благоприятстват необходимите за вечния живот качества на душата; по-скоро такова спокойствие се придобива за сметка на решителната борба за тържеството на истината и тази победа се постига чрез преодоляване на злото с помощта на могъщата сила на доброто.”

   (133:6.5)  “Душата е тази част от човека, която съзерцава вътрешния “аз”, вижда истината и възприема духа и която навечно възвисява човека над нивото на животните. Самосъзнанието, като такова, не е душата. Нравственото самосъзнание е истинското самоосъзнаване на човека - образува основата за човешката душа, а душата е тази част от човека, която представлява потенциално непреходна ценност на човешкия опит. Характеристики на душата са нравственият избор и духовното постижение, способността да познаваш Бога и стремежът да станеш подобен на Него. Душата на човека не може да съществува отделно от нравственото мислене и духовната активност. Бездейната душа е умираща душа. Но душата на човека се отличава от божествения дух, намиращ се в разума. Божественият дух пристига едновременно с първото нравствено действие на човешкия разум, което ознаменува раждането на душата.