Привет! Вие отворихте документа "Вселената на Вселените"

Като използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на този документ

   Вселената на Вселените

(12:0.1) Огромността на сътвореното от Всеобщия Баща е отвъд обсега, който може да бъде осъзнат от крайното въображение; грандиозността на главната вселена изумява дори съществата от моята категория. Но смъртният разум е способен да си изясни много аспекти на плана и устройството на вселените; можете да се запознаете с тяхната физическа организация и удивително управление; можете да научите много за различните групи разумни създания, населяващи седемте свръхвселени на времето и централната вселена на вечността.

(12:0.2)  По принцип, тоест в потенциала на вечността, ние представяме материалното като безкрайно, тъй като Всеобщият Баща е действително безкраен; но докато изучаваме и наблюдаваме общото материално творение, ние разбираме, че във всеки конкретен момент от времето то е ограничено, макар че за вашия краен разум то е относително безкрайно, практически безгранично.

 

 

   Пространствените нива на Главната Вселена

(12:1.1) Вселената на вселените не е безкрайна плоскост, безграничен куб или безграничен кръг; тя определено притежава размери. Законите на физическата организация и управление убедително доказват, че цялото огромно струпване на сила-енергия и материя-енергия в крайна сметка функционира като пространствена единица, като организирано и съгласувано цяло. Поддаващите се на наблюдение свойства на материалното творение свидетелстват за това, че физическата вселена има определени граници. Окончателното доказателство както за кръгообразността, така и за пределността на вселената е добре известният - известен на нас, факт, че всички разновидности на основната енергия вечно се придържат към извитата траектория на пространствените нива на Главната Вселена, подчинявайки се на непрестанното и абсолютно притегляне на Рая.

(12:1.2)  Последователните пространствени нива на главната вселена представляват основните сектори на наситеното пространство - всеобхватното творение, организирано и частично обитаемо или все още неорганизирано и необитаемо. Ние предполагаме, че ако главната вселена не беше последователност от елипсовидни пространствени нива с намаляващо съпротивление на движението, редуващи се със зони на сравнително спокойствие, би било възможно да се наблюдава как някои космически енергии се изстрелват по права на безкрайно разстояние, безследно изчезвайки в пространството; но ние никога не сме откривали сила, енергия или материя, които да имат подобни свойства; от векове те винаги се завихрят, винаги се въртят по огромните кръгове на пространството.

(12:1.3)  Отдалечавайки се от Рая по хоризонталното протежение на преодоляното пространство, главната вселена съществува като шест концентрични елипси - пространствените нива, обкръжаващи централния Остров:

(12:1.4)  1. Централната Вселена - Хавона.

(12:1.5)  2. Седемте Свръхвселени.

(12:1.6)  3. Първото Външно Ниво на Пространството.

(12:1.7)  4. Второто Външно Ниво на Пространството.

(12:1.8)  5. Третото Външно Ниво на Пространството.

(12:1.9)  6. Четвъртото и Пределно Ниво на Пространството.

(12:1.10)  Централната Вселена Хавона не е времево творение - тя е вечна реалност. Тази нямаща начало и край вселена се състои от един милиард сфери с величествено съвършенство и е обкръжена от огромни тъмни гравитационни тела. В центъра на Хавона се намира неподвижният и абсолютно устойчив Остров на Рая, обграден от своите двадесет и един спътника. Благодарение на огромната маса обкръжаващи тъмни гравитационни тела, разположени по границата на централната вселена, общата маса на това централно творение с много превишава известната съвкупна маса на всичките седем сектора на голямата вселена.

(12:1.11)  Системата Рай-Хавона - вечната вселена, обграждаща вечния Остров, представлява съвършеното и вечно ядро на главната вселена; всичките седем свръхвселени и всички региони на външно пространство се въртят по установени орбити около гигантското централно струпване на спътниците на Рая и на сферите на Хавона.

(12:1.12)  Седемте Свръхвселени не са изначални физически системи; техните граници никъде не разделят някоя мъглявина, не пресичат и локалните вселени - основните единици на творението. Всяка свръхвселена е просто географско пространство, обединяващо приблизително една седма част от организираното и частично обитаемо творение от постХавонския период; всяка от тях е почти равна на броя на локалните вселени и на обема заемано пространство. Небадон, вашата локална вселена, е едно от по-новите творения в седмата свръхвселена Орвонтон.

(12:1.13)  Голямата Вселена е настоящото организирано и обитаемо творение. Тя се състои от седемте свръхвселени със съвкупен еволюционен потенциал от около седем трилиона обитаеми планети, без да споменаваме вечните сфери на централното творение. Но такава ориентировъчна оценка не отчита нито архитектурните административни сфери, нито външните групи неорганизирани вселени. Настоящите неравни граници на голямата вселена, нейната неравномерна и незавършена периферия, в съчетание с изключително неустойчивото състояние на цялостния астрономически план, позволява на нашите астрономи да направят извода за незавършеността дори на седемте свръхвселени. Придвижвайки се от божествения център в което и да е направление, ние винаги достигаме външните предели на организираното и обитаемо творение; достигаме външните граници на голямата вселена. И именно до тази външна граница в отдалечено ъгълче на това величествено творение продължава своето богато на събития съществуване вашата локална вселена.

(12:1.14)  Външните Нива на Пространството. В далечното пространство, на огромно разстояние от седемте обитаеми свръх-вселени, се извършва образуването на колосални, невероятно величествени кръгове, обединяващи силата и материализиращата се енергия. Между енергийните кръгове на седемте свръх-вселени и този гигантски външен пояс на силова активност се намира пространствена зона на относително спокойствие, чиято дълбочина варира, съставлявайки средно 400 000 светлинни години. В тези космически зони няма звезден прах - космическа мъгла. Нашите изследователи на тези явления се затрудняват да определят с точност статута на пространствените сили в тази зона на сравнително спокойствие, обкръжаваща седемте свръхвселени. Но на разстояние от около половин милион светлинни години отвъд периферията на голямата вселена ние наблюдаваме началото на зона на невероятна енергийна дейност, която над двадесет и пет милиона светлинни години нараства по размах и интензивност. Тези гигантски дискове от активиращи сили се намират на първото външно ниво на пространството, един непрекъснат пояс на космическа активност, обкръжаващ цялото известно, организирано и обитаемо творение.

 

(12:9.7)  [Представено от Възпитател в Мъдростта, упълномощен от Извечно Древния.]

 

 

 

   Структура на свръхвселените

(15:2.2)  Съществуват седем свръх-вселени в голямата вселена и те са съставени приблизително така:

(15:2.3)  1. Системата. Основната единица на свръх-управлението се състои от около хиляда обитаеми или годни за обитаване свята. Пламтящите слънца, студените светове, планетите, които се намират твърде близо до горещи слънца, и други сфери, които не са подходящи за заселване от същества, не са включени в тази група. Хиляда такива свята, приспособени за поддържане на живот, се наричат система, но в по-младите системи само сравнително малък брой от тези светове могат да бъдат населени. Начело на всяка населена планета стои Планетарен Принц, а във всяка локална система има архитектурна сфера, която е изкуствено построена и е столица на системата, като се управлява от Властелина на Системата.

(15:2.4)  2. Съзвездието. Сто системи [около 100 000 годни за обитаване планети] съставляват едно съзвездие. Всяко съзвездие има построена столична архитектурна сфера и се възглавява от трима Синове Ворондадек, Най-Висшестоящите. Всяко съзвездие също така се намира и под наблюдението на един Извечно Верен, посланик на Райската Тройца.

(15:2.5)  3. Локална Вселена. Сто съзвездия [около 10 000 000 годни за обитаване планети] съставляват една локална вселена. Величественият столичен архитектурен свят на всяка локална вселена се управлява от един от равностойните Синове-Създатели на Бога от реда на Михаил. Всяка вселена се благославя от присъствието на Извечно Единен, представител на Райската Тройца.

(15:2.6)  4. Малък Сектор. Сто локални вселени [около 1 000 000 000 годни за обитаване планети] съставляват един малък сектор за управление на свръхвселената; пребиваващите в неговия великолепен столичен свят управители, така наричаните Съвременници на Вечността, ръководят делата в малкия сектор. В столицата на всеки малък сектор има трима Съвременници на Вечността, Висши Троични Личности.

(15:2.7)  5. Голям Сектор. Сто малки сектора [около 100 000 000 000 годни за обитаване свята] съставляват един голям сектор. Всеки голям сектор има величествен столичен свят, а начело на големия сектор са трима Извечно Съвършени, които са Висши Троични Личности.

(15:2.8)  6. Свръхвселена. Десет големи сектора [около 1 000 000 000 000 годни за обитаване планети] съставляват една свръх-вселена. Всяка свръх-вселена има огромен и величествен столичен свят и се управлява от трима Извечно Древни.

(15:2.9)  7. Голямата Вселена. Седем свръхвселени съставляват понастоящем организираната голяма вселена, състояща се от приблизително седем трилиона годни за обитаване светове плюс архитектурните сфери и един милиард обитаеми сфери на Хавона. Свръхвселените се управляват и ръководят опосредствено и с помощта на системата за отразяване от Рая посредством Седем Главни Духа. Милиард светове от Хавона се ръководят директно от Извечно Вечните, като една подобна Висша Троична Личност председателства над всяка от тези съвършени сфери.

 

(15:2.10) С изключение на сферите от системата Рай Хавона, планът на вселенска организация предвижда следните единици:

(15:2.11) Свръхвселени                                                      7

(15:2.12) Големи сектори                                                  70

(15:2.13) Малки сектори                                               7 000

(15:2.14) Локални вселени                                       700 000

(15:2.15) Съзвездия                                             70 000 000

(15:2.16) Локални планетни системи             7 000 000 000

(15:2.17) Обитаеми планети                    7 000 000 000 000

 

(15:2.18) Всяка от седемте свръх-вселени е съставена приблизително така:

(15:2.19) Една планетна система обхваща около                        1 000 свята

(15:2.20) Едно съзвездие (100 планетни системи)                   100 000 свята

(15:2.21) Една локална вселена (100 съзвездия)                10 000 000 свята

(15:2.22) Един малък сектор (100 вселени)                     1 000 000 000 свята

(15:2.23) Един голям сектор (100 малки сектора)       100 000 000 000 свята

(15:2.24) Една свръхвселена (10 големи сектора)   1 000 000 000 000 свята

 

(15:14.10)  [Представено от Всеобщ Цензор на Уверса.]

 

 

   Идеята за еволюция

(32:3.2) По своя произход всички физически системи на времето и пространството са еволюционни. Даже физическата си стабилност те получават, едва след като придобият постоянни орбити в своите свръхвселени. И локалната вселена се утвърждава в светлината и живота, едва след като се изчерпят възможностите за нейното физическо развитие и всички нейни обитаеми светове придобият вечна неизменност и устойчивост на духовния статут.

(32:3.3) Освен в централната вселена съвършенството се придобива постепенно. В лицето на централната вселена ни е даден еталон на съвършенство, но всички други владения трябва да придобиват това съвършенство с помощта на съответни методи, предвидени за развитието на съответните светове и вселени. Почти безкрайно разнообразие отличава плановете на Синовете-Създатели, свързани с организацията, развитието, обучението и слагането в ред на техните локални вселени.

(32:3.4) С изключение на божественото присъствие на Отеца, всяка локална вселена в известен смисъл е копие на административната организация на централната или еталонна вселена. Макар Всеобщият Отец лично да присъства във вселената на своето обитание, той не пребивава в ума на съществата, които произхождат от тази вселена, така, както присъства буквално в душите на смъртните на времето и пространството. Но компенсиращият характер на съгласуването и регулирането на духовните дела на обширното творение изразява върховна мъдрост. В централната вселена Отецът присъства като такъв лично, но отсъства в умовете на децата на това съвършено творение; във вселените на пространството Отецът отсъства като личност: представляват го неговите Пълновластни Синове, а самият той съкровено пребивава в умовете на своите смъртни деца чрез духовното представителство на доличностното присъствие на Тайнствените Наставници, които пребивават в умовете на тези волеви създания.

(32:3.5) В столицата на съответната локална вселена обитават всички съзидателни личности и техните партньори, които представляват автономната власт и административното самоуправление, с изключение на личното присъствие на Всеобщия Отец. В локалната вселена можете да откриете по нещо от всяко същество и от представителите на почти всички класове разумни създания на централната вселена, с изключение на Всеобщия Отец. Макар че Всеобщият Отец не присъства в дадена локална вселена, той има свой личен представител - Сина-Създател на тази вселена, който отначало е наместник на Бога, а впоследствие - върховен и пълновластен владетел със свои собствени права.

(32:3.15) Двете основни проявления на крайната реалност - вроденото и придобитото съвършенство, независимо дали това са личности или вселени, се характеризира със съгласуваност, взаимозависимост и взаимовръзка. Всяко се нуждае от своята противоположност за постигане на завършеност на функциите, служенето и предназначението.

 

(32:5.9)  [Представено от Могъщ Посланик, временно прикрепен към Върховния Съвет на Небадон и назначен за изпълнението на тази мисия от Гавраил Салвингтонски.]